Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, против Решение №2220 от 04.04.2016г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 14553/2012г., в частта, с която по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 4, представлявано от Изпълнителния директор К. А. Ш., е отменен Ревизионен акт № 2101009658/13.07.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП–София, в частта, с която не е изменен с Решение № 2516/22.10.2012г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – София, в частта, с която при определяне на задълженията по ЗКПО са извършени корекции на финансовия резултат за 2007г. с непризнаване на отчетените разходи за външни услуги, извършени от [фирма] в размер на 22 817, 91 лв. и от [фирма] в размер на 9 357, 41 лв.; за 2008 г. с непризнаване на отчетени разходи за външни услуги, извършени от [фирма] в размер на 15 348, 37 лв. и от [фирма] в размер на 157 227, 84 лв.; за 2009г. с непризнаване на отчетени разходи за външни услуги, извършени от [фирма] в общ размер на 129 315, 56 лв. и съответния на тези корекции определен корпоративен данък и лихви и Дирекция „ОДОП“ е осъдена да заплати разноски в размер на 518лв.

В касационната жалба се твърди, че решението, в тази част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в :

=несъобразяване на основния счетоводен принцип за съпоставимост на приходи и разходи, като съдът игнорирал установеното, че жалбоподателят не е отчел приходи от основна стопанска дейност, но е отчел разходи за външни услуги за 2007г.; неправилно са приложени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗКПО като съдът...