Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ Пловдив против решение № 50 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1970/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-140/26.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5956-6/05.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на С. А. Д., считано от 01.12.2015 г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. А. Д. от [населено място], в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на С. А. Д. решение № 2153-15-140/26.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5956-6/05.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото й парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2015 г....