Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ София – област против решение № 532 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 22/2016 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменено решение №1012-22-63#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане №МП-03-3820#3/18.06.2015 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София област и е върната преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Л. С. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител, в откритото съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд София - област е отменено решение №1012-22-63#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане №МП-03-3820#3/18.06.2015 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, с което на Л. С. Ц. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на ТП на НОИ – София област за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, събраните по делото такива...