О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3133

[населено място], 27.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№993/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. Л. против решение №9/18.01.2024г. по в. т.д.№255/22г. на Апелативен съд В. Т. с което, след отмяна на осъдителната част от решение №69/18.07.22г. по гр. д.№87/21г. на Окръжен съд Плевен, е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД иск по чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 26.08.2020г. , като неоснователен и недоказан.

В касационната си жалба касаторката навежда оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че липсва допуснато от водача на лекия автомобил /участник в ПТП/ нарушение на правилата за движение, изразяващо се в извършване на необезопасена маневра назад /без да пропусне движещия се в лентата мотоциклетист – син на ищцата/. Поддържа, че при формирането на този си извод въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди доводите й и да вземе предвид всички събрани по делото доказателства. Излага пространни съображения за неточности и неправилни констатации в заключението на вещото лице, прието в хода на производството, предлагайки различни от направените от вещото лице изчисления, свързани с физическите характеристики на автомобила, скоростта на участниците в ПТП, положението им към момента на удара и опасната зона за спиране, за да аргументира тезата си, че мотоциклетистът се е озовал в ситуация на изненада и е бил лишен от възможността да реагира със задействане на спирачната уредба на мотоциклета. Касаторката отправя искане към касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да потвърди това на първоинстанционния, с което ответникът е осъден да й заплати сума в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, позовавайки се на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторката поставя въпрос, който счита, че е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд по обуславящ крайния му извод начин, а именно : При постановяването на решение №9/18.01.2024г. на Апелативен съд В. Т. по в. т.д.№255/22г. въззивният съд изпълнил ли е задълженията си на съд по съществото на спора да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди релевантните доказателства? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – ППВС №67/65г. , Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС, както и с разрешенията в постановенитепо реда на чл.290 ГПК решения на кадсационната инстанция по гр. д.№1365/18г. на ІV г. о., по гр. д.№1076/20г., по гр. д.№4297/14г. на ІV г. о., по гр. д.№1963/19г. на ІІ г. о.,по гр. д.№2184/15г. на ІІІ г. о., по гр. д. №811/18г. на ІІ г. о., по гр. д.№4190/14г. на ІV г. о., по т. д.№2624/16г. на ІІ т. о., по гр. д.№1332/15г. но ІV г. о. Бланкетно се позовава на самостоятелното основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, твърдейки, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно.

В отговор на касационната жалба ЗАД „А. Б. АД поддържа становище, че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационен контрол, а по същество излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съставът на апелативния съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, включително от заключенията на автотехническата експертиза, че: ПТП е реализирано на 26.08.2020г. в светлата част на денонощието, при топло и сухо време, в [населено място], пред дом № 35 на [улица], на прав хоризонтален участък, с предхождащ преди и към кръстовището десен завой, с новоположено асфалтово покритие, без неравности и пукнатини, при наличие от двете страни на платното бордюри; преди настъпване на произшествието, автомобилът „Ф. Р. е бил паркиран пред дома на водача върху тротоара перпендикулярно на пътното платно; от състояние на покой той е приведен в движение на заден ход с последващо закъснително движение и спиране върху северната пътна лента на улицата, като разстоянието, което е изминал на заден ход до момента на спиране е 6,2м., а времето от момента на тръгване от състояние на покой до момента на установяване в покой върху северната пътна лента е 3,47 сек.; до приключването на маневрата мотоциклетът, управляван от наследодателя на ищцата, движещ се със скорост 76,6 км. ч. е бил извън зоната на видимост за водача на автомобила, като такава не е имал и водачът на мотоциклета; след спирането на автомобила върху северната пътна лента на улицата е последвала промяна на направлението на ходовите колела чрез завъртане на кормилния кръг на волана в посока към центъра на града /обратно на часовниковата стрелка/, превключване на предна предавка и реализиране на ускорително движение, чрез изминаване на разстояние 0,52 м; за това време мотоциклетът се е придвижил на разстояние 40,11м до мястото на удара и, след като е възприел присъствието на автомобила в северната пътна лента, е отклонил мотоциклета към насрещната пътна лента, като го е преместил напречно на разстояние 2,2 м. от средата на полагащата му се пътна лента; последвал е тилен кос удар между двете превозни средства, като предната част на мотоциклета се е ударила в задна лява част от купето на автомобила; при удара водачът на мотоциклета е паднал, ударил се е в тръба на крайпътен знак намиращ се върху левия тротоар на пътното платно, при което е загинал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че ударът между двете МПС не е настъпил при движение назад на автомобила, поради което чл.40 ал.2 от ЗДвП не е нарушен, нито е налице нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП, според който водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне ППС, които се движат по този път. Аргументът за този извод на съда е, че към момента на ПТП автомобилът вече е бил участник в движението, движещ се ускорително на преден ход върху северната пътна лента, изминавайки разстояние от 0,52 м., а не се е включвал в движението, както се визира в чл. 37 ал.3 ЗДвП, както и че до завършването на маневрата движение на заден ход мотоциклетът е бил извън зоната на видимост за водача на автомобила.

Поради това въззивният състав е отказал да сподели извода на първата инстанция, че от страна на водача на автомобила е допуснато нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП, с което е осъществен фактическият състав по чл.45 ЗЗД, посочвайки, че началният момент, от който възниква задължението на същия да предприеме мерки за предотвратяване на произшествието, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Развил е съображения, че тази опасност има динамично съдържание - може стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди; съответно към момента, в който се е открила пряка видимост за водачите на МПС един към друг, автомобилът се е намирал вече върху пътната лента и водачът му не е имал техническа възможност и време да промени това местонахождение, за да предотврати ПТП; обратно - мотоциклетистът е имал техническа възможност при движение с максимално разрешената скорост за съответния пътен участък /50 км/час или по - малко/, да реализира спиране до мястото на удара, с което да предотврати ПТП; водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди опасност от появата на мотоциклет с превишена/ несъобразена скорост зад него, който в нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП е променил направлението на управлявания от него мотоциклет, без да успее да го заобиколи, а е реализирал ПТП с удар в задната лява част на автомобила.

Съдът е съобразил и липсата на приключило наказателно производство, с чийто резултат е длъжен да се съобрази, съгласно чл. 300 ГПК, и поради това е приел установения в гражданското производство, с помощта на експерта, механизъм на произшествието, на базата на който е направил преценката си за липса на нарушение по ЗДвП, респ. – на противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. Отсъствието на този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е мотивирало и крайния му извод за неоснователност на предявения пряк иск срещу застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахования.

Съставът на ВКС Второ търговско отделение намира за необосновани предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, съобразно критериите по чл.280 ал.1 ГПК, преценявани в съответствие с указанията в Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Поставеният в изложението въпрос не обосновава приложимост на общото основание за достъп до касационен контрол, тъй като отговорът му предпоставя произнасяне по правилността на обжалвания съдебен акт, което представлява дейност на касационната инстанция, характерна за втората фаза на производството пред нея, а не разрешение, свързано с прилагането на закона. Дори да бъде преформулиран във въпрос, отнасящ се принципно до осъществяването на решаващата дейност на въззивната инстанция съда и свързаните с нея задължения при повторното разрешаване на спора по делото съставът да се произнесе по възраженията и доводите на страните, обсъждайки всички събрани по делото доказателства, мотивирайки се кои обстоятелства намира за установени от тях и как те се отнасят към съответната приложима материално-правна норма, касаторката не сочи кое конкретно нейно възражение, довод или доказателство са останали необсъдени от въззивния съд. Изложените в касационната жалба фактически твърдения за неточности и неверни заключения на експертизата не са били въведени в предмета на въззивното производство, а направените от ищцата пред първата инстанция оспорвания на констатациите на вещото лице, са последвани от искане за допълнителна експертиза, което е било уважено от съда, въпреки противопоставянето на насрещната страна, като представеното и прието по делото допълнително заключение не е било оспорено. Касаторката в действителност не твърди, че съставът на апелативния съд не е съобразил конкретно доказателство по делото в съвкупност с останалите, а цели дискредитиране на двете експертни заключения, базирайки се на собствени изчисления и данни, за които доказателства по делото липсват.

Поради липсата на осъществена общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК искането за допускане на касационния контрол върху обжалвания съдебен акт, основано на формулирания в изложението въпрос, не следва да бъде уважено само на това основание, без да се изследва сочената в допълнение предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Решението на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационен контрол и на самостоятелното основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Константна е практиката на ВКС в кои случаи е налице очевидна неправилност - когато е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Касаторката се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 само бланкетно, без да излага съображения в посока на наличие на някоя от изброените хипотези, каквито и не се констатират.

Изложеното налага да бъде отказан достъпът до разглеждане по същество на подадената от К. Л. касационна жалба срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/18.01.2024г. по в. т.д.№255/22г. по описа на Апелативен съд В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.