О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
[населено място], 06.02.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Ц.
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№993/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№21757/13.12.2024г. на ЗАД „А. Б. , подадена от адв. Т. Т. с приложено към нея пълномощно за преупълномощаването му от адв.А. Г., с която е поискано съдът да допълни определение №3133/27.11.2024г. по т. д.№993/24г., като присъди в полза на дружеството разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 7980 лв.
В законоустановения срок е представен отговор на молбата от насрещната страна К. П. Л., която е възразила срещу основателността на искането по съображения за непредставени с касационната жалба доказателства за направени разноски в полза на упълномощения адвокат. Направила е евентуално възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.
Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, а по същество – и частично основателна.
Видно от данните по делото, производството пред настоящия състав е било образувано по касационна жалба на К. Л. срещу въззивно решение №9/18.01.2024г. по описа на Апелативен съд В. Т. с което, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД“А. Б. иск по чл.432 КЗ за сумата 75 000 лв., ведно със законната лихва.
Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от застрахователното дружество, чрез адв.А. К., с който същата е оспорена, като е направено искане за присъждане на разноски. Към отговора са приложени общо пълномощно от 14.04.2021г., с което дружеството е упълномощило адвокатско съдружие „Си ем ес София“ да го представлява по съдебни дела, по които застрахователното дружество е страна; пълномощно от 29.10.2021г. от адвокатско съдружие „Си ем ес София“, с което се преупълномощават адвокати, включително адв. Я. К. и адв.А. Г. да представляват ЗАД“А. Б. по образуваното между страните първоинстанционно дело до приключването му във всички инстанции. След подаването на отговора, но преди произнасянето на касационния състав с определението по чл.288 ГПК, ЗАД“А. Б. е депозирал молба, към която е приложил във връзка с искането си за разноски списък по чл.80 ГПК, фактура /с дата преди подаването на отговора на касационната жалба/ за начислено в полза на адвокатското съдружие възнаграждение за услуги, свързани с касационното производство в размер на 7980 лв. с ДДС, както и банково извлечение, удостоверяващо постъпването на сумата по сметката на адвокатското съдружие.
С постановеното от състава на ВКС определение №3133/27.11.2024г. по т. д.№993/24г. касационната жалба на К. Л. не е допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция. С оглед този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат направените от него разноски за производството пред ВКС, но съставът е пропуснал да присъди такива. Този пропуск следва да бъде отстранен с настоящото определение, тъй като сащите са своевременно поискани и своевременно са представени доказателства за тяхното извършване.
Възражението на ответницата по молбата за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е основателно. С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда да присъди на спечелилата делото страна разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер, тогава, когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото.
Платеното от застрахователно дружество адвокатско възнаграждение е изчислено в размера, посочен като минимален такъв по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. /в редакцията й от 04.11.2022г., действаща към датата на уговарянето и плащането му/. Съдът не е обвързан от същата при определянето на размера на подлежащото на възстановяване на страната адвокатско възнаграждение, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22
С оглед това и като взе предвид вида на спора, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, както и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира за разумно дължимо от загубилата делото страна адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Поради това ВКС в настоящия си състав намира, че следва да допълни определението си от 27.11.2024г., като присъди в полза на ЗАД“А. Б. разноски в размер на 2000 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №3133/27.11.2024г. по т. д.№993/24г., като
ОСЪЖДА К. П. Л. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] обл.Плевен [улица] да заплати на ЗАД „А. Б. сумата 2000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: