Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 1412 от06.03.2017г. г., постановено по адм. д. № 10261/2015г. Административен съд – София – град, Първо отделение, 12 –ти състав, е отменил по жалба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], [населено място], ревизионен акт № 22221014001449 -091 – 001/23.04.2015г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. С., за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и установени в тази връзка допълнителни задължения за ДДС и лихви, като е осъдил Д“ОДОП“-гр. С. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 650лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. С.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата излага доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на [фирма]. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.
Ответното по касационната жалба дружество [фирма]- [населено място] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество и е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна....