Производството е по реда на чл. 145 и във връзка с чл. 149, ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба на С. Е. Й. от [населено място], чрез адвокат К. Д., против мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по искане с вх. № 94-934 от 17.08.2016 г. за изплащане на направени разноски за лечение в Р. Т в общ размер на 18 537 лв., представляващи левовата равностойност на 23 015.24 турски лири. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт К., поддържа теза за неоснователност на жалбата, тъй като цитираният административен орган не е компетентен да се произнесе по заявеното искане. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:
Искане с вх. № 94-934 е постъпило в министерството на здравеопазването на 17.08.2016 г. Това е датата на започване на административното производство, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК. Четиринадесетдневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК е изтекъл на 30.08.2016 г. - вторник, присъствен ден. На 29.09.2016 г., чрез адвокат К. Д., С. Е. Й. е подала до Административен съд – София-град искова молба, в която се съдържа и оспорване на мълчаливия отказ. Следователно срокът по чл. 84, ал. 2 и чл. 149, ал. 2 АПК, който е едномесечен, е спазен. В молба от 25.04.2017 г. е уточнено, че искането не е по заявлението от 11.11.2011 г. и по Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), тъй като лечението в Р. Т вече е осъществено в периода 29.11.2011 г. до 01.12.2011 г. Жалбоподателката има правен интерес от оспорването, тъй...