Производство по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], седалище [населено място], подадена чрез пълномощници адв.Д. и адв. Т., срещу решение №3443 от 19.05.2016г. по адм. д.№ 2308/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 17 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма] ("[фирма]"), считано от 01.08.2015г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че решението е постановено в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като в решението не е изложеното становището му по жалбата и не са обсъдени доводите по жалбата, както и не се е произнесъл по посочените в нея основания за незаконосъобразност.Излага, че съдът е допуснал нарушение на материалноправниразпоредби, като не е съобразил, че дружеството присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма], а не към електропреносната, която се обслужва от [фирма] и няма законово основание производители, които не са присъединени към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до електропреносната мрежа. Излага, че съдът не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че "[фирма]" е компенсиран два пъти за един и същи разходи в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013...