Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. Т. Н., против решение №519 от 19.05.2016г. по адм. д. №72/2016г. на Административен съд София - област, пети състав, с което по жалбата на Д. Н. В. е отменено Уведомително писмо изх. № 02–230-6500/8352/19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, като преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъден ДФ „Земеделие“ за заплати разноски по делото в размер на 1020 лв. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран, предвид на това, че в таблиците са посочени заявените площи, както и установените и наддекларирани площи в резултат на установени двойно заявен площи, като конкретните нарушения са нанесени в колони и в числово отразени ха за всяко БЗС. Излага, че между засегнатите от застъпването земеделски стопани в административното производство съществува правен спор и са представени документи, от които не може еднозначно да се изясни правното основание за ползване на спорните площи, а ДФЗ няма право да дава превес на който и да е от тях. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Д. Н. В. от [населено...