Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез пълномощника юрисконсулт З. Б., против решение № 3831/06.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1121/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед рег. № 515з-3/04.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на държавния служител И. К. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, както и в съдебно заседание и писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Т. Г., касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И. К. П. от гр. [населено място], оспорва жалбата чрез пълномощника адв. В. Б. по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/. Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с изготвеното от дисциплинарно разследващия орган становище за резултатите от проверката на 06.11.2015 г. и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от тази дата, поради което не е бил изтекъл към датата на издаване на заповедта. Наред с това, в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда за недоказаност на вмененото със заповедта деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и...