Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.Вл.Т.-процесуален представител на Ц. М. В.,Д. М. С. и М. Г. Н. срещу решение № 202 от 19.05.2008 г. по в. гр. д. Nо 509/07 г. по описа на Б. окръжен съд, потвърждаващо решение № 50 от 21.05.2007 г. по гр. д. Nо 591/2005 г. по описа на Районен съд – Айтос, в частта, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и първи жилищен етаж, построена в държавно дворно място, представляващо УПИ V – 996 в кв. 80 по плана на[населено място] между Г. Ц. Г. и касаторите при съответните квоти.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД и чл. 76 ЗН и процесуалноправен – следва ли да участва в делбата като главна страна наследникът-продавач на идеална част от наследствен недвижим имот при направено искане за провъзгласяване на относителна недействителност на нотариален акт, в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чието решение е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над посочения в чл. 280 ал. 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на недвижимия имот, представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и първи жилищен етаж, построена в държавно дворно място, представляващо УПИ V – 996, в кв. 80 по плана на[населено място],получен по наследство от Ц. Г. Н. и Д. М. Н.,въззивният съд е приел, че неучастието на сънаследник в делбата не води до нищожност на решението.Доколкото с извършената разпоредителна сделка – дарение се прикрива покупко-продажба, то по отношение на нея следва да се приложат правилата на прикрития договор относно неговата действителност, поради което сделката е породила правните последици от покупко-продажбата и Г. Г. е придобил собствеността върху ид. ч.от имота.

Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице, когато материалноправния или процесуално правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВС или ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления, които не решават конкретни спорове, а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът се позовава на такава практика по значимите въпроси за делото – ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 72/1986 год. на ОСГК на ВС. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, тъй като въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях и по двата въпроса.

Не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнатите от страната въпроси ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено, че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи, как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, не сочи непълноти или неясноти Посочването на липсата на мотиви като въпрос би съставлявал предмет на касационния контрол, но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения касационната жалба следва да се допуска до разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение 202 от 19.05.2008 г. по в. гр. д. Nо 509/07 г. по описа на Б. окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване за открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: