ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4847
гр. София, 25.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Мими Фурнаджиева
Членове: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002101838 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К., чрез служебно назначения й адв. М. К. против решение № 105/24.07.2023 г. по в. гр. д. № 209/2023 г. на Апелативен съд Бургас, с което като е потвърдено решение № 1357/21.12.2022 г. по гр. д. № 1390/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, касаторът е осъден да заплати на Б. К. Я. сумата от 25 761,26 лв., представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие, сключен между тях през 2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд няма правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Приемайки, че в случая клаузата, с която е уговорено резултативно възнаграждение, е нищожна, то констатираната частична нищожност на договора е следвало да се замести от повелителните разпоредби на закона – чл.36, ал.1 ЗЗД, който прогласява принципът за възмездност на адвокатското възнаграждение и при липса на договореност между страните – да приложи нормата на чл.36, ал.3 ЗЗД, а...