О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 369,
гр.София, 16.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо
отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. А.
ЧЛЕНОВЕ: В. И.
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията
Арсова
гр. дело № 1341/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.
В. И. И. е подал касационна жалба срещу решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 169 от 2010 г., постановено от Монтаския окръжен съд, с което е отменено решение от 1.04.2010 г. на Монтанския районен съд по гр. д. № 529 от 2009 г и е уважен предявеният М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л., С. К. Л. и Ц. Т. Н. за имот с площ от. ..... кв. м., представляващ част от имот с идентификатор. ...... против касатора положителен установителен иск за собственост, В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. И. И. се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК считайки, че Монтанския окръжен съд е постановил решение, което противоречи на решенията по аналогични случаи и следователно е в противоречие с трайната съдебна практика, формирана от ВКС и окръжните съдилища по следните въпроси: следва ли административният акт - решение на Поземлената комисия, с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран ; при предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства, включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват, че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС, което в Б. е образувано през 1958 г. Представени са съдебни решения.
Ответниците
М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л., С. К. Л. и Ц. Т. Н.
са представили отговор, в който развиват становище за недопустимост на касационното обжалване като подробно разглеждат аргументите на касаторите за допускане на касационното обжалване и ги съпоставят с представените съдебни решения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на
В. И. И.
СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ,
тъй като са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените въпроси.
Монтанския окръжен съд е разгледал заявеният иск от
М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л., С. К. Л. и Ц. Т. Н.
срещу
В. И. И.
положителен установителен иск за собственост върху
имот с площ от. ...... кв. м., представляващ част от имот с идентификатор. ....... в землището на [населено място]. Приел е че ищците се легитимират като собственици с представеното решение № 1384 от 15.01.2008 г. на ОСЗГ, [населено място], с което им е било възстановено в реални граници имот от.... дка, ..... категория, м. “Н. Ж. м.”, [населено място] при съседи: път, Н. Б. и Т. С, Въз основа на това решение е изработен “помощен кадастрален план”, който не е приет и с който имота е идентифициран с идентификатор: . ......... като част от имот. ........, По делото липсват твърдения и не са събирани доказателства установяващи правото на собственост на наследодателя на ищците А. Д. К. – починал на. ...... г. /у-ние за наследници №. ...... от. ....... г./.
Настоящия състав намира че изводите, направени във въззивното
решение не са съответни на съществуващата практика. В гражданския процес всяка от страните търси защита на претендираните от нея материални права и носи доказателствената тежест да установи твърденията си, включитено и когато заявява правото си на собственост въз основа на наследство и земеделска реституция. Налице е противоречие със съдебна практика и относно извода, че решението на административният орган, в което са посочени съседи от три страни е достатъчно за да индивидуализира правото на собственост относно имоти за които се прилага ЗСПЗЗ.
По тези съображения настоящия състав намира, че следва да се допусне касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК тъй като са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
Касатора следва да внесе държавна такса от 48 лева по сметка на ВКС в двуседмичен срок от съобщението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на
решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 169 от 2010 г., постановено от Монтаския окръжен съд по касационната жалба на В. И. И. при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на
В. И. И. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС държавна такса в размер на 48 лева и да представи съответен счетоводен документ.
ДЕЛОТО
да се докладва за насрочвнане след представяне на документ за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: