О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. София, 07.01.2025 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. дело № 893 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. И. Б., с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 290 ГПК по настоящото дело решение № 540 от 11.09.2024 г. в частта за разноските. Изложени са доводи, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение, в размер на 8 885 лв. за всички инстанции за осъщественото безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на А. М. А. и З. М. К., не съответства на фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и положената от процесуалния представител работа. Посочено е, че дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ възлизало на сумата от 25 300 лв. за съдебна инстанция или общо 75 900 лв.

Ответната страна „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с писмено становище, оспорва молбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна поради следните съображения:

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени дадените указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., от които следва, че националната юрисдикция не е...