О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

С., 28.05.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 402 /2012

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Й. Д. против решение от 08.03.2012г., постановено по гр. д.№ 4397/2006г. на СГС, с което е обезсилено, като недопустимо решение от 17.08.2006г. на Софийски РС по гр. д.№ 8622//2005г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалния закон, тъй като решението без участието на страна не е недопустимо, а неправилно и за тази неправилност съдът следи само ако има довод в този смисъл. Затова счита, че решението е с характер на определение, поради което го обжалва с частна жалба.

Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като, правилно, а цитираната от жалбоподателката задължителна съдебна практика е неотносима..

Обжалваният съдебен акт е решение, което няма характера на определение. Съдът е обезсилил решението на РС, тъй като преди даване ход на делото по същество – на 11.05.2006г. е починала страната П. Б. Д. - на 14.02.2006г. Решението на РС е постановено по отношение на починала страна без да е налице хипотезата на чл. 182, ал. 2 изр. 2 от ГПК отм. Наследниците му не са конституирани. /виж у-ние за наследници № 10/23.01.2009г. на л. 73 от делото на СГС/. Съгласно ТР № 1/04.01.2001г. т. 4 въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта...