О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 402 /2012
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Й. Д. против решение от 08.03.2012г., постановено по гр. д.№ 4397/2006г. на СГС, с което е обезсилено, като недопустимо решение от 17.08.2006г. на Софийски РС по гр. д.№ 8622//2005г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалния закон, тъй като решението без участието на страна не е недопустимо, а неправилно и за тази неправилност съдът следи само ако има довод в този смисъл. Затова счита, че решението е с характер на определение, поради което го обжалва с частна жалба.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като, правилно, а цитираната от жалбоподателката задължителна съдебна практика е неотносима..
Обжалваният съдебен акт е решение, което няма характера на определение. Съдът е обезсилил решението на РС, тъй като преди даване ход на делото по същество – на 11.05.2006г. е починала страната П. Б. Д. - на 14.02.2006г. Решението на РС е постановено по отношение на починала страна без да е налице хипотезата на чл. 182, ал. 2 изр. 2 от ГПК отм. Наследниците му не са конституирани. /виж у-ние за наследници № 10/23.01.2009г. на л. 73 от делото на СГС/. Съгласно ТР № 1/04.01.2001г. т. 4 въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта...