Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на гл. архитект на община В. против решение № 2221/08.11.2016г., постановено по адм. дело № 2258/2016г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-СИР-15/07.07.2016г. на началника на РДНСК-Североизточен район.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът началник на РДНСК-Североизточен район оспорва жалбата. О. [] В. и Д. К. Г. не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПк, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповедта на началника на РДНСК, с която е отменен отказ на гл. архитект на община В. за съгласуване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда" в УПИ [номер], кв.[номер], по плана на [номер] -ри м. р., жк [жк], [населено място], мотивиран с невлязла в сила заповед за налагане на строителна забрана за същата територия. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна и без наличие на основания за отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Материалната законосъобразност на административен акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. При безспорното установяване, че към момента на издаване на отказа на гл. архитект за съгласуване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж, не е влязла в сила строителната забрана относно...