Образувано е по касационна жалба на П. А. С. от гр. С. срещу Решение № 1685/31.05.2010 год., постановено по адм. дело № 5583/2009 год. по описа на Административен съд – София - град, Първо отделение, 9-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 23-800861/15.04.2009 година, издаден от Г. А. П. на длъжност - старши инспектор по приходите, потвърден с Решение № 834/22.06.2009 година на Директора на Дирекция "ОУИ" – гр. С. при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК
. По подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез свой представител, в съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата, претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като релевантните за правния спор доказателства, включително и съдебно-счетоводната експертиза, са обсъдени в мотивите на решението на съда и въз основа на тях са направени фактическите констатации по казуса, а от правна страна правилно съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят е станал причина да бъде ревизиран по чл. 122 ДОПК
, защото не е представил документи, които да установят приходите и разходите му във връзка с дейността му.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че от приложеното Решение № 2/19.09.2008 година, издадено от СОС, се установява, че е вписано в регистъра на едноличните търговци и техните клонове прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "А. С. - АЛДИ" гр. С. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Л. К. П." ЕООД гр. С. и прекратяване дейността на едноличния търговец. На 04.01.2006 година, между жалбоподателя и „Л. К. П." ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който жалбоподателят прехвърлил предприятието си ЕТ "П. А. С." като права задължения и фактически отношения" на „Л. К. П." ЕООД гр. С., като след сключване на договора всички активи и пасиви се поемат от приобретателя.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че той не отговаря за задълженията на едноличния търговец, защото предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на нов субект, за което по делото са приложени писмени доказателства. Правилно АССГ е преценил, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителя отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Освен това, договорът за прехвърляне на предприятието на търговеца е подписан на 04.10.2006 година, но решението за прехвърляне на предприятието е едва от 19.09.2008 година, когато е започнало вече ревизионното производство. Прехвърлянето на предприятието поражда действие не от сключване на договора, а от вписването му в съответния регистър. Наред с това, доказателства, че жалбоподателят е изпълнил визираното в чл. 77 от ДОПК задължение да уведоми компетентната териториална дирекция за настъпилото прехвърляне на предприятието и то в 7 дневен срок преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство липсва. На следващо място, доказателства кога и по какъв начин жалбоподателят е предал счетоводната и търговска документация на приобретеля – „Л. К. плюс" ЕООД липсват.
В разпоредбата на чл. 122 от ДПК, уреждаща ревизии при особени случаи, са визирани предпоставките, при наличието, на които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа, едно измежду които е липсата или непредставянето на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчното облагане.
В настоящия случай, събраните по делото доказателства, сочат, че през първия процесен период - месец декември 2004 година, жалбоподателят е подал Справка - декларация за ДДС с право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 43.80 лева и за данъчен период месец януари 2005 година - ДДС в размер на 233.33 лева, по издадени фактури, не представени нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е представил първични счетоводни документи, отразяващи посечения размер на данъчен кредит за тези два процесни периода. Фактури не са представени и на вещото лице, изготвило съдебно - счетоводната експертиза, която съдът е намерил за обективно и компетентно изготвено. Предвид липсата на фактура, което е едно от изискванията, визирани в чл. 64, ал. 1 ЗДДС отм. , наред с другите, визирани в чл. 64 от ЗДДС предпоставки, съвсем законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за тези два процесни периода.
Съвсем законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец юли 2005 година в общ размер на 9000 лева по фактури № 3507/15.07.2005 година и № 3520/20.07.2005 година, издадени от „Войс" ЕООД, като в хода на съдебното производство, отново жалбоподателят не е представил фактурите, по които претендира право на данъчен кредит. Наред с това, Съдът е съобразил доказателствата, които сочат, че този доставчик е дерегистриран по ЗДДС на 01.07.2005 година, а посочените фактури са издадени след тази дата, при което безспорно е, че доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, за да възникне за него задължението да издаде данъчни фактури.
Аналогични са констатациите и за данъчен период месец август 2005 година - в полза на жалбоподателя са издадени фактури с № 423/07.08.2005 година и № 420/20.07.2005 година с ДДС в размер общо на 6600 лева от „Трансгруп" ЕООД. Както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил тези процесни фактури, като наред с това от извършените насрещни проверки на този доставчик е било установено, че същият е дерегистриран по ЗДДС считано от 15.03.2004 година - много преди да са издадени тези фактури, при което съвсем законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури, предвид обстоятелството, че те са издадени от нерегистрирани по ЗДДС лица, начисленият то тях данък е неправомерен като задължение към бюджета, като с оглед факта, че фактическите констатации в ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното и предвид необорването на доказателствената сила на РА от страна на жалбоподателя, съвсем законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по тези процесни фактури за тези два периода.
Доказателствата по делото сочат, че през 2004 година и 2005 година жалбоподателят е декларирал разходи за външни услуги в размер на 150000 лева и други разходи - 56000 лева, без обаче да представи първични счетоводни документи, доказващи вида на тези разходи и самото им извършване, както и отразяването им в съответните счетоводни регистри, наличието на друга документация, водеща до извода за тяхното изразходване, който факт отново се потвърждава и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза. Наред с това, по делото не са представени и доказателства за извършени от жалбоподателя разходи за амортизации в размер на 5000 лева, още повече, че жалбоподателят не е притежавал и не притежава нито аморитизируеми активи, нито пък Данъчен и амортизационен план, както за отчитането на тези разходи по групи, като тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице. След като не са налице първични счетоводни документи, доказващи извършването на разходите, съвсем законосъобразно са преобразувани финансовите резултати за 2004 година и за 2005 година по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. , разпоредба постановяваща, че финансовият резултат за данъчни цели се увелича с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични счетоводни документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи или отчетени в нарушение на принципа за документална обоснованост на стопанските операции. При това, съвсем законосъобразно са установени допълнителни задължения за данъка върху доходите на физически лица за 2004 година в размер на 70349.60 лева и е начислена лихва за просрочие в размер на 39597.35 лева и за 2005 година в размер на 23661.60 лева и лихва в размер на 9868.11 лева, защото съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДФЛ отм. и действащ към процесните периоди, отговорността за данъка върху доходите на физическите лица е лична и същата не зависи от това дали данъкът произтича от дейност и като едноличен търговец или от друг вид дейност, още повече, че извършената продажба на предприятието на ЕТ е станала едва в хода на ревизионното производство през 2007 година и същата по никакъв начин не може да освободи жалбоподателя от задължението му за внасяне на данък върху доходите.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода месец 01.07.2003 година - 30.06.2008 година жалбоподателят се е осигурявал върху деклариран минимален осигурителен доход, като единствено и то със закъснение е внесъл задължителните осигурителни вноски за месец 07, 08 и 09.2003 година за ДОО, за ДЗПО-УФ и НЗОК, като са му начислени лихви за просрочие. През останалите периоди осигурителни вноски не са правени. Задължението за осигурителни вноски има личен характер и този факт не се променя с прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, лицата упражняващи трудова дейност като едноличен търговец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за сметка са самите осигурени лица и се дължат авансово. Наред с това, изцяло личен характер имат и задълженията за здравно осигуряване и до изтичане на периода, за който са установени задълженията за осигурителни вноски - 30.06.2008 година е безспорно, че жалбоподателят е продължавал да бъде регистриран като едноличен търговец. Предвид на това законосъобразно са доначислени вноски за ДОО в размер на 8426.40 лева, за здравно осигуряване 8426.40 лева, за ДЗПО-УФ-1046.66 лева и лихва за просрочие в размер на 8753.06 лева за процесните периоди.
Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да доведат до отмяната му. Касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС
. В този смисъл правилно съдът е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 ДОПК
. Законосъобразни са изводите на съда, че задължение на касатора е било да притежава документи с оглед извършваната от него дейност. Първоинстанционният съд правилно и всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза. Правилно ревизията е определила данъка, съответно размера на облагаемата стойност, поради което и съдът е направил законосъобразни изводи относно определената данъчна основа, въз основа на която е определена и дължимостта на косвения данък. Съдът е извършил и правилна преценка на доказателствата, поради което оплакванията за липса на пълна и всестранна преценка на доказателствата, са на първо място неконкретизирани, а на второ - неоснователни, предвид изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при извършената му проверка не се установиха визираните в касационната жалба нарушения, които да водят да отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила -
.
С оглед изхода от спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, платимо от касатора в размер на 4170 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1685/31.05.2010 год., постановено по адм. дело № 5583/2009 год. по описа на Административен съд – София - град, Първо отделение, 9-ти състав.
ОСЪЖДА
ЕТ "П. А. С. - АЛДИ" от гр. С. да заплати на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 4170 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Ч./п/ С. П.
М.Ч.