Производството е по чл. 185 и следващите АПК. Образувано е по жалба на П. И. К., Н. С. Р., З. Е. Л., И. В. Н., С. Й. С., П. И. Г. , П. Е. С. , Т. П. Г.,

Т. Ф. Ф. и И. П. С. срещу Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/. Твърдят в жалбата, че оспорената Наредба е нищожна поради липса на материална компетентност на министъра на финансите да урежда подобна материя. В условията на евентуалност претендират противоречие с материалния закон - Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 2, ал. 2, чл. 2, ал. 3 по отношение на израза "самоосигуряващи се лица", както и на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3, т. 2 и чл. 4 в цялост на същите основания.

Жалбоподателите обосновават правния си интерес от факта, че са адвокати, поради което са пряко засегнати от Наредбата в качеството си на самоосигуряващи се лица. Подробни доводи развиват в съдебно заседание и в писмена защита. Застъпват становище, че данните, подлежащи от тях на деклариране в декларация образец № 6 към Наредбата, съвпадат с тези по раздел !! към приложение № 3-доходи от друга стопанска дейност, което приложение е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

Ответникът -министърът на финансите, чрез своите пълномощници намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от лица с...