Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Я. М. и С. И. М., чрез пълномощника им адв. Д. П., срещу решение № 742/07.06.2010 г., по в. гр. д. № 1145/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1102/13.04.2009 г. по гр. д. № 9211/2007 г. на В., 21 с-в и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между М. Х. Г., от една страна, и А. Я. М. и С. И. М., от друга страна, че последните не са собственици на реална част от описания недвижим имот, като същите са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 143.90 лева, на основание чл. 64 ГПК отм.,

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението по

чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК

сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, а именно: допустим ли е отрицателен установителен иск, след като ответникът владее имота и ищецът може да се защити с положителен установителен иск или с осъдителен иск, както и коя е приложимата правна норма при преценка дали постройката в мястото представлява страда – разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство отм. или разпоредбата на чл. 303б ППЗТСУ и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: представлява ли сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ постройка, която трайно е прикрепена към терена, но не е възможно да бъде демонтирана, без да се наруши нейната цялост, дори и да е изградена от фургон или контейнер.

Ответникът по касационната жалба – М. Х. Г. не е депозирал писмен отговор в срока по

чл. 287 ГПК

.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ищецът се легитимира като наследник на Х. Г.,на когото на базата на позитивно решение№ 1271/2005 год. на ОСЗГ-В. е признато правото на собственост върху нива с площ от 12 дка, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в землището на [населено място].Отчетено е, че на ответника А. М. е предоставено право на ползване върху място с площ от 0, 6 дка и стойността по определената с оценителен протокол от. ...... год. оценка е внесена.Установено е безспорно от приетата техническа експертиза, че реална част от имота на ответника попада в границите на стар имот №...... идентичен с възстановения на наследниците на Х. Г..След съвкупна преценка на гласните доказателства и заключението на техническата експертиза съдът е приел, че в имота съществува фургон, състоящ се от две помещения и отделно дървена барака от едно помещение, използвана за инструментален склад, които съгласно чл. 177 ал. 3 от Наредба №5 отм. и § 4а ЗСПЗЗ не са сгради.

Съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се позовават касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Във връзка с това основание за допустимост са поставили конкретен процесуалноправен въпрос, относно допустимостта на отрицателно установителния иск, след като ответникът владее имота и материалноправен въпрос, относно приложимата правна норма при преценка характера на постройката, като”сграда”.По първия въпрос се позовават на решение № 1019/10.05.1996 год. на ІV г. о.на ВС,което е неотносимо към настоящия спор, тъй като не касае идентичен случай и не дава разрешение на аналогичен правен въпрос.Във второто решение № 993/30.12.2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което се позовават процесуалноправния въпрос е бил решен различно от въззивния съд. Следва да бъде посочено, че решенията на ВКС по реда на чл. 290 ГПК са сред основанията визирани в т. 1 на чл. 280 ГПК и като акт на казуално тълкуване са задължителни в тълкувателната си част само за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, но не и по отношение на други тричленни състави на ВКС./ТР № 2/28.09.2011 год.,т. 2/Освен това по поставения въпрос са постановени множество съдебни актове, които обективират наложилата се като трайна и последователна практика, даваща неговото разрешение: Отрицателният установителен иск е допустим, когато административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ.С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото/липсата на заповед по §4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ/,ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл. 108 ЗС./решение № 367/24.10.2011 год. на І г. о.на ВКС,решение № 40/11.02.2011 год. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 470/11 от 22.02.2012 год. на настоящия състав/По втория поставен въпрос въззивното решение е в съответствие с представените решения на ВКС - № 164/18.02.2009 год. и № 1008/6.11.2009 год.

Ето защо, предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.Същото би било налице, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос, или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика, която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 742/07.06.2010 г., по в. гр. д. № 1145/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: