Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 228 от 13.03.2013г. по в. т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която е потвърдено решение от 06.07.2012г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 11604/2011г., в частта за уважаване на предявения от К. Д. Н. срещу касатора иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 13 201, 65 лева, левовата равностойност на 6750 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 20.12.2004г., ведно със законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от завеждането на исковата молба- 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2012г. до 16.08.2010г. в размер на 1280, 97 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Допускането на решението до касация е обосновано с предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Ответникът по жалбата, К. Д. Н., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството си на купувач, е изправна страна по сключения между страните предварителен договор, тъй като е заплатил стойността на недвижимия имот в пълния договорен размер от 6750 евро. Изложени са аргументи, че плащането на цената се счита доказано въз основа на обективирано в текста на съглашението волеизявление на страните, имащо характер на разписка. Според решаващия състав, с оглед 43 месечната забава на продавача - настоящ касатор, да изпълни задължението си за предаване владението върху гаража, в полза на ищеца е възникнало потестативно право да развали договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, което е надлежно упражнено чрез връчена на касатора нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Въз основа на това, че плащането е извършено на отпаднало основание - развален предварителен договор, е направен извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси за едностранното разваляне на договорите и за предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, разрешавани противоречиво от съдилищата - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Първият посочен от касатора въпрос „за едностранното разваляне на договорите”, поради твърде общата си формулировка, не се явява конкретно поставен правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно дадените указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Според тях, касационният съд, с оглед диспозитивното начало, не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че въз основа на оплакванията на жалбоподателя, въпросът може да бъде конкретизиран – „дали неизправната страна по договора може едностранно да развали договора”, същият не се явява обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд е приел противното - че купувачът е изправна страна по предварителния договор. Преценка относно правилността на този извод, като относима за обосноваността и законосъобразността на обжалвания акт, не може да бъде извършена във фазата на селектиране на жалбата.

Процесуалноправният въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, предпоставя проверка за правилността на извършената от решаващия състав преценка на доказателствения материал по делото, поради което и по отношение на този въпрос липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касация.

Неосъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Въпреки гореизложеното, обжалваният акт следва да бъде допуснат до касационен контрол, съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, с оглед

вероятна недопустимост

на въззивното решение,

предвид откриване по време на висящността на спора на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по исковете - настоящ касатор, и непредявяване от ищеца в това производство на вземанията, предмет на спора, в законоустановените преклузивни срокове за предявяване на вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност /обстоятелства, служебно известни на съда, на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР/, и значението им за правния интерес от исковете, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им, с оглед разпоредбите на чл. 637 и чл. 638 ТЗ.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 259, 65 лева.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 228 от 13.03.2013г. по в. т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд - Варна, в обжалваната част.

УКАЗВА

на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 259, 65 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.