О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3064

гр. София,21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1071 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу решение №1468 от 14.12.2023 г. по в. т.д.№2108/2023 г. на САС. С решението в обжалваната част: 1. е потвърдено решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр. д.№120/2020 г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. Б. срещу ЗК „Л. И. АД иск за разликата над 150 000 лв. до сумата от 160 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 2. след частична отмяна на решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр. д.№120/2020 г. на ОС Благоевград са отхвърлени предявените от А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу ЗК „Л. И. АД, субективно съединени искове, както следва: за Х. М. Б. и С. М. Б. за разликата над по 96 000 лв. до сумите от по 180 000 лв., частични искове от общо 240 000 лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, а за А. И. Б. за разликата над 96 000 лв. до сумата от 150 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е допуснал грешка при произнасянето си относно приложението на принципа на справедливост и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия наследодател на ищците. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване. Навеждат се доводи, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

А. П. инфраструктура, трето лице помагач на страната на ответника, не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. Счел е, че спорни въпроси по делото са тези относно наличието на съпричиняване от страна на починалия, поради непоставяне на колан и относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им. Посочил е, че е безспорно, че М. С. Б. е пътувал без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана, както и че ако е пътувал с такъв колан би получил по-малко по брой и с по-малка тежест травматични увреждания, а смъртта не би настъпила. Изложил е съображения, че не следва да се кредитират свидетелските показания според които предпазни колани на задната седалка не са били налични към датата на ПТП, тъй като това е житейски нелогично, а и не е оспорено заключението на вещите лица, че автомобилът е бил фабрично произведен с предпазни колани. Приел е, че с допълнителната ИМ не е въведено в процеса твърдение, че лекият автомобил не е бил оборудван с предпазен колан на задната дясна седалка (тези твърдения са въведени състезателно в процеса в последното о. с.з. и след приемане на двете заключения на АТЕ и СМЕ, което според САС е преклудирано), а това обстоятелство кореспондира на указанията, дадени от първата инстанция в доклада по чл. 146 ГПК, според които в тежест на ответното дружество е било да докаже единствено факта, че починалият не е ползвал предпазен колан, като съдът не е указал на ответника необходимостта да установи, че към датата на злополуката автомобилът е бил оборудван с предпазни колани с оглед липсата на твърдение на ищците в обратния смисъл в допълнителната искова молба. В този смисъл е достигнал до извод, че нарушението (непоставянето на предпазен колан) е доказано пълно и главно, като това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което съпричиняването следва да се определи в размер на 20%. Досежно размера на обезщетението е съобразил, че ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – съпруг за А. И. Б. /на 40г./ и баща за Х. М. Б. и С. М. Б. /на 17 г. и 19 г. към датата на смъртта/. Установил е, че към датата на ПТП през 2019 г., починалият е бил на 44 г., в разцвета на силите си, жизнен и трудоспособен и с него според свидетелските показания, ищците са живеели сплотено и задружно повече от 20 години заедно, като отношенията помежду им били основани на нормалните за връзката взаимна обич, привързаност, морална и материална подкрепа, емоционална и физическа близост, взаимна обич, уважение, разбиране и подкрепа, а смъртта му е внезапна, неочаквана и много травмираща. Посочил е, че ищцата А. И. Б. е загубила човека, с когото е изградила общ дом и е създала две деца и с когото е градила планове да изживее живота си, поради което внезапната смърт е преобърнала драматично живота й, а децата завинаги са останали без любовта, подкрепата и грижите на своя баща, който не може да бъде заместен от майката. Акцентирал е, че фигурата на бащата по отношение на децата в тази им възраст, на прага на самостоятелния им живот, е особена значима за справянето им с трудностите в живота, за насочването им към професия и реализация, за изграждането им като самостоятелни индивиди със свои отговорности, както и за формирането им като личности. Ето защо и тъй като известието за смъртта е причинило голям шок на ищците, които са изпитали силни душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената близост между тях предвид родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство и съобразявайки всички обективни фактори, свързани с обществено-икономическите условия на живот и практиката на съдилищата, е достигнал до извод, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за всеки един от ищците е сумата от 120 000 лв., която следва да бъде редуцирана след отчитане на приноса на пострадалия в размер на 20% съпричиняване, т. е. на всеки от ищците следва да бъдат присъдени по 96 000 лв., ведно с лихви за забавено изпълнение, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.

С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са формирали правната воля на въззивния съд - обусловили са частичното отхвърляне на предявения иск.

По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не се установява наличие на поддържаното селективно основание. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с формираната константна, в т. ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Всъщност с този въпрос по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 96 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., следва да бъде допуснато по втория от въпросите, за проверка на съответствието на възприетото от въззивния съд становище относно наличието на съпричиняване с практиката на ВКС. Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им, като приносът трябва да е установен конкретно и е обстоятелство в доказателствена тежест на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В останалата обжалвана част, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

На основание чл.83, ал.2 от ГПК ищците не дължат заплащане на държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1468 от 14.12.2023 г. по в. т.д.№2108/2023 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр. д.№120/2020 г. на ОС Благоевград са отхвърлени предявените от А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу ЗК „Л. И. АД, субективно съединени искове, както следва: за Х. М. Б. и С. М. Б. за разликата над по 96 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., частични искове от по 240 000 лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, а за А. И. Б. за разликата над 96 000 лв. до сумата от 120 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1468 от 14.12.2023 г. по в. т.д.№2108/2023 г. на САС: 1. в частта, с която е потвърдено решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр. д.№120/2020 г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. Б. срещу ЗК „Л. И. АД иск за разликата над 150 000 лв. до сумата от 160 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане и 2. в частта, с която след частична отмяна на решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр. д.№120/2020 г. на ОС Благоевград са отхвърлени предявените от А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу ЗК „Л. И. АД, субективно съединени искове, както следва: за Х. М. Б. и С. М. Б. за разликата над 120 000 лв. до сумите от по 180 000 лв., частични искове от общо 240 000 лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, а за А. И. Б. за разликата над 120 000 лв. до сумата от 150 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

Определението е постановено при участието на А. П. инфраструктура, като трето лице помагач на страната на ответника

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.