ЗЗД ОБОБЩАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ПРЕГЛЕДА ПО РЕДА НА НАДЗОРА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ Пленумът на Върховния съд на НРБ, като обобщи практиката по прегледа по реда на надзора, констатира че съществуват спорове по въпросите, кои съдебни актове и актове на особени юрисдикции могат да бъдат предмет на преглед по реда на надзора, относно правомощията на органите, които могат да искат прегледа, както и относно правомощията на надзорния съд. За правилното разрешаване на тези въпроси и за установяване на правилна практика по тях Пленумът на Върховния съд изхожда от следните съображения: Прегледът по реда на надзора е изключителен способ за отмяна на неправилни съдебни актове и актове на особените юрисдикции, когато за тях не е предвидено по-нататъшно обжалване пред друга инстанция, отмяна по реда на чл. 231 ГПК и чл. 254 НПК (*) или пък страните нямат правната възможност да защитят правата си по исков ред - чл. 250, 254, 336 ГПК и др. С оглед на това подлежат на преглед по реда на надзора не само влезлите в сила решения и присъди, с които се решава делото по същество, и актовете на особените юрисдикции, но и редица други актове, с които се разрешават споровете, без да съществува възможност за по-нататъшно обжалване, и чиито неправилности не могат да бъдат отстранени по друг начин. Такива актове, на които следва да се допуска преглед по реда на надзора, са на първо място решенията на второинстанционните съдилища, когато с тях са оставени в сила или се изменяват обжалваните решения, присъди и решенията на особените юрисдикции, както и когато делото е решено от втората инстанция по същество и са допуснати нарушения на чл. 207 ГПК и чл. 232 НПК. Преглед по реда на надзора следва да се допуска и на съдебните актове на второинстанционните съдилища, с които се отменяват решения, присъди и постановления, когато тези актове противоречат на материалния закон и са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и тези нарушения не могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. Като примери на такива съществени нарушения на съдопроизводствени правила могат да се посочат разглеждането и уважаването на просрочена жалба, на жалба против акт, който не подлежи на обжалване, обосноваване на отменяването с обстоятелства, които се опровергават от данните по делото, и други такива. При същите условия подлежат на преглед и решенията по производствата за отмяна (чл. 231 ГПК и чл. 254 НПК) и за преглед по реда на надзора (чл. 225 ГПК и чл. 248 НПК). Следва да се допуска преглед по реда на надзора и на решенията, с които искът е отхвърлен като недопустим, без спора да е разрешен по същество. Тези решения разрешават въпроса за допустимостта на иска със силата на пресъдено нещо и заинтересуваната страна няма друга правна възможност за защита на правата си. По същите съображения следва да се приеме, че подлежат на преглед и определенията за прекратяване на делата, както и разпорежданията за връщане на искови молби и жалби. Съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение. Тя разрешава със силата на пресъдено нещо спора между страните. Спогодбата по характера си е договор между страните. Този договор добива характера на влязло в сила решение поради това, че съдът е проверил законосъобразността му, след което е постановил прекратяването на делото поради доброволното разрешаване на спора. Дотолкова, доколкото спогодбата между страните е договор, по отношение на нея са приложими разпоредбите на ЗЗД относно унищожаването и развалянето й. Тя може да бъде унищожена поради погрешка, измама, насилие, а може да бъде развалена поради неизпълнение. Ако обаче съдът е допуснал нарушение на материалния закон или на съдопроизводствени правила при одобряването й и при прекратяването на делото, тези нарушения са свързани с правораздавателната дейност на съда и не влизат в съдържанието на договора между страните. Определението за одобряване на спогодбата и за прекратяването на делото е съдебен акт, който придава силата на пресъдено нещо на спогодбата. Отменяването на това определение не може да бъде предоставено на инициативата на страните. Като съдебен акт, който разрешава спора със силата на пресъдено нещо и като такъв за преграждане на по-нататъшния ход на делото то подлежи на преглед по реда на надзора, ако е постановено в противоречие на закона или на правилата на социалистическото общежитие. С оглед на това решение № 76 от 25.06.1960 г. на ОСГК, с което се приема противното разбиране, следва да се отмени като неправилно. На преглед по реда на надзора подлежат също така и действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване пред народния съд, както и решенията на съда по такива жалби, тъй като тези действия и решения влязат в сила по разрешения по тях спор и не могат да се отменяват по друг ред. Решенията по чл. 194 ГПК и определенията по чл. 269, ал. 1 НПК като допълващи и тълкуващи съответните съдебни актове също така следва да се включат в кръга на тези, на които се допуска преглед по реда на надзора. Особени спорове съществуват по въпроса за допустимостта на прегледа по реда на надзора на решенията, с които съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната и последната в срока по чл. 193 ГПК не е поискала да се допълни решението. Действително при такъв пропуск обикновено съществува възможност за страната да предяви наново иск на общо основание. Пропускът на съда обаче остава съществено процесуално нарушение и ако междувременно са настъпили обстоятелства, които са от значение за разрешаване на спора при завеждането на нов иск, като напр. изтекла давност и пр., в такъв случай прегледът по реда на надзора следва да се допусне. В случаите, когато наказателният съд е пропуснал да се произнесе по някое обвинение, той следва да бъде задължен да се произнесе и по него. По начало съдът, който е постановил съдебния акт, може да бъде сезиран от заинтересуваната страна да й присъди разноските, които е пропуснал да й присъди, или да измени размера им. Ако обаче съдът е отказал да стори това, определението му като разрешаващо спора със силата на пресъдено нещо подлежи на преглед по реда на надзора, когато е неправилно. Предложението за преглед не спира изпълнението на акта, чийто преглед се иска. Спиране може да постановява само органът, който е направил предложението. Съдът няма право да спира изпълнението, защото законът изрично управомощава с това органа, който прави предложението. Спирането има действие само докато се произнесе надзорният съд, и затова не е необходимо при отхвърлянето на предложението за преглед заповедта за спиране да бъде отменявана. Надзорният съд не може да допуска преглед по реда на надзора на друга част от съдебния акт освен на означената в предложението част, защото инициативата за преглед имат само председателят на ВС и главният прокурор. Надзорният съд обаче не е ограничен в основанията за преглед и може да допусне такъв и на друго основание, различно от изложеното в предложението. След като се отмени актът и пристъпи към разглеждането на делото като втора инстанция, надзорният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 206, ал. 2, 208, 209 ГПК и чл. 233 НПК. С оглед на разпоредбите на чл. 252, ал. 2 НПК и чл. 229 ГПК, когато надзорният съд отмени присъда или решение на народния съд, делото следва да бъде върнато на същия за ново разглеждане. Ако обаче делото следва да се прекрати поради основанията по чл. 6 НПК - за наказателните дела, или поради недопустимост на иска - за гражданските дела, Върховният съд следва да го прекрати сам. Производството за преглед по реда на надзора е служебно производство и за това по него не се присъждат разноски на страните, но ако прегледът е допуснат и делото е решено по същество от Върховния съд, разноски следва да се присъдят. Пленумът констатира, че както по гражданските, така и по наказателните дела съдилищата не всякога вземат активно участие в разясняването на делата от фактическа страна и разкриване на обективната истина. Има и редица случаи на неправилно приложение на закона. В резултат на това броят на съдебните актове, които са отменени по реда на надзора, е твърде голям. Налага се да се обърне внимание на съдилищата в това отношение. По изложените съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ на основание чл. 18 ЗУС ПОСТАНОВИ: 1. Преглед по реда на надзора се допуска само когато не съществува друг установен от закона способ за отмяна на съдебните актове, постановленията или решенията на особените юрисдикции, като обжалване, отмяна по чл. 231 ГПК, възобновяване по чл. 254 НПК, или не е предвиден ред за защита на интересите на заинтересуваните чрез иск - чл. 250, 254, 336 ГПК и др. 2. Подлежат на преглед по реда на надзора освен съдебните актове, постановленията и решенията на особените юрисдикции, с които се решава делото по същество, но и други актове, с които се разрешават споровете, без да съществува възможност за по-нататъшното им обжалване, и неправилността им не може да бъде отстранена по друг начин, като: а) решенията на второинстанционните съдилища, когато с тях са оставени в сила или се изменят обжалваните решения, присъди и решенията на особените юрисдикции, както и когато делото е решено от втората инстанция по същество; б) решенията на второинстанционните съдилища, с които обжалваните актове са отменени, когато са постановени в противоречие със закона или при нарушение на съществени правила на съдопроизводството, които нарушения не могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото; в) решенията, постановени по реда на надзора - чл. 248 НПК и чл. 225 ГПК, по възобновяване на дела (чл. 254 НПК) и отмяна (чл. 231 ГПК), когато предложенията и молбите са оставени без уважение или пък при уважаването им са допуснати противоречия със закона или нарушения на съществени съдопроизводствени правила, които не могат да бъдат отстранени по друг ред; г) решенията, с които искът е отхвърлен като недопустим, без спорът да е разрешен по същество; д) определенията за прекратяване на делата и разпорежданията за връщане на искови молби и жалби: е) действията на съдебния изпълнител за които се предвижда обжалване пред народния съд, както и решенията на народния съд по тези жалби; ж) решенията и определенията на съдилищата относно разноските по гражданските и наказателните дела, след като е изчерпан редът по чл. 192, ал. 4 ГПК за поправката им в тази част; з) решенията по чл. 194 ГПК и определенията по чл. 269, ал. 1 НПК; и) определенията на съдилищата за утвърждаване на съдебните спогодби и прекратяване на делата, когато утвърждаването е станало при нарушение на съществени процесуални правила и когато самата спогодба противоречи на закона или на правилата на социалистическото общежитие; к) решенията по граждански дела, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на някои от страните, след като е изтекъл срокът по чл. 193 ГПК и не съществува друга възможност за осъществяване на правото на страната. Когато наказателният съд не се е произнесъл по някои от обвиненията за отделни престъпления или за отделни подсъдими, първоинстанционният съд е длъжен да разгледа тези обвинения допълнително, като постанови присъда по тях. 3. Предложението за преглед не спира изпълнението на съдебния акт. Спирането се постановява от органа, който е направил предложението за преглед, и важи до момента на постановяване на решението от народния съд. 4. Надзорният съд не е обвързан с основанието за преглед, което е изтъкнато в предложението. Той може да отмени акта и на други основания, ако намери, че съществуват такива. Той обаче не може да отмени акта в част, за която предложението за преглед не се отнася, но след като отмени акта и пристъпи към разглеждането на делото като втора инстанция, следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 206, ал. 2, 208 и 209 ГПК и чл. 233 НПК. 5. Когато надзорният съд отмени решение на народен съд, той винаги връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд освен в случаите, когато искът е недопустим, в които случая делото не се връща, а надзорният съд го прекратява. Надзорният съд прекратява делото и след като отмени по реда на надзора присъда, ако са налице условията на чл. 6 НПК. 6. По надзорното производство не се присъждат разноски, но когато предложението е уважено и делото се разгледа от Върховния съд по същество, разноските се присъждат на общо основание. 7. Пленумът обръща внимание на съдилищата да вземат активно участие за изясняване на делата от фактическа страна, да обсъждат всички доказателства по делата, като постановяват основани на всички данни по делото съдебни актове и мотивират задълбочено същите актове. 8. Отменява решение № 76 от 25.06.1960 г. на ОСГК. ---------------- (*) За преглед по реда на надзора по наказателни дела вж. чл. 349 - 358 от действащия НПК.