ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3068

гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове:Николай Марков

Красимир Машев

като разгледа докладваното от Н. М. К. търговско дело № 20248002901093 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мибу 17“ ЕООД срещу решение №89 от 08.02.2024 г. по в. т.д.№803/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №878 от 10.07.2023 г. по т. д.№225/2021г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Мибу 17“ ЕООД против „Търки хаус“ ЕООД евентуално съединени искове, както следва: 1) главен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80 588.70 лв., покупна цена за доставени материали и възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от „Търки хаус“ ЕООД поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, които се дължат на основание устен договор, сключен на 03.05.2016 г., между „Мибу 17“ ЕООД и „Търки хаус“ ЕООД; 2) евентуално съединен с иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД иск по чл.61, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Търки хаус“ ЕООД да заплати на „Мибу 17“ ЕООД сума в размер на 80 588.70 лв., обезщетение за направените от „Мибу 17“ ЕООД разходи за извършване в периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017г. – началото на 2018 г. на строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от „Търки хаус“ ЕООД поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, чието изпълнение е било извършено уместно и в интерес на „Търки хаус“ ЕООД, без да е налице сключен с него договор за тяхното възлагане; 3) евентуално съединен с иска по чл.61, ал.1 ЗЗД иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на „Търки хаус“ ЕООД да заплати на „Мибу 17“ ЕООД сума в размер на 80 588.70 лв., сума, с която „Търки хаус“ ЕООД се е обогатил, а „Мибу 17“ ЕООД е обеднял, като е извършил разходи за изпълнението в периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017 г. – началото на 2018 г. на строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от „Търки хаус“ ЕООД поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, без да е налице правно основание за това.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли симулацията да бъде разкрита въз основа на косвени доказателства или е необходимо наличието на преки доказателства, каквото е т. нар. „обратно писмо“. 2. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД да са установени всички действително уговорени условия и по-специално, може ли да се уважи такъв иск без да е точно установена цената. 3. Допустимо ли е възложителят да се позовава на действията на ищцовата страна за установяване изпълнение на доставките в хода на административното производство с цел извличане на данъчни облаги и респ. – за целите на удовлетворяване интересите на изпълнителя да отрича връзката си това лице.

Поддържа се, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на трети – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Търки хаус“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът „Мибу 17“ ЕООД твърди сключване на договор за изработка с ответника „Търки хаус“ ЕООД, с материали на ищеца, като стойността на материалите е посочена отделно от стойността на самата работа, но е включена в общата стойност на договора и поддържа, че този договор е прикрит с две други съглашения (между „Търки хаус“ ЕООД и „Протектинг гардън“ ЕООД и между последното и ищеца). Посочил е, че ищецът иска да бъде признато, че отношенията му с ответника се определят от съдържанието на тези две съглашения по отношение на обема на извършената работа, а по отношение на стойността на същата – от посочената в договора, сключен между него и „Протектинг гардън“ ЕООД стойност. Счел е, че по същество ищецът се позовава на персонална симулация, изразяваща се в посочването на трето за спора дружеството („Протектинг гардън“ ЕООД) като изпълнител по договора за изграждане на противоградна мрежа с възложител „Търки хаус“ ЕООД, като всъщност изпълнител е „Мибу 17“ ЕООД и именно за него възникват задълженията за изграждане на съоръжението и доставяне на необходимите материали за това, но и правото да претендира дължимото възнаграждение. Изложил е съображения, че за да бъде доказано, че е налице симулативна сделка (в случая две свързани такива сделки) по отношение на лицето, което има качеството на изпълнител на работите, е необходимо да бъде установено, че намерението на страните е било първата сделката да не произведе действие между ответника и третото за процеса дружество, което е било подставено лице, а сделката да произведе действие между ответника като възложител и ищеца в настоящото производство като изпълнител, т. е че задълженията на ищеца са спрямо ответника, а не към третото лице „Протектинг гардън“ ЕООД, а за ответника пък е възникнало задължението да приеме извършената работа и да заплати цената. Намерил е, че по делото не е осъществено пълно и главно доказване, от което да може да се направи извод, че действително е съществувало съглашение между страните по делото и дружеството „Протектинг гардън“ ЕООД вместо директен договор между тях да бъдат сключени два договора, като по първия възложител е ответното дружеството „Търки хаус“ ЕООД, а изпълнител „Протектинг гардън“ ЕООД, а по втория договор възложител да е „Протектинг гардън“ ЕООД, а изпълнител е „Мибу 17“ ЕООД, но всъщност облигационното отношение да възниква между „Търки хаус“ ЕООД и „Мибу 17“ ЕООД. Приел е, че този извод не може да бъде разколебан от представените електронни писма, разменени между лицето, което действително е представлявало ответника в отношенията, свързани с изграждането на процесното съоръжение и служители на ищеца.

Посочил е, че едната част от имейлите отразяват преговори за сключване на договор за дейности, които да бъдат извършвани в процесните имоти, но това само по себе си не означава, че такъв договор непременно е сключен, а електронното писмо, с което е заявена доставка на допълнителни материали „във връзка с довършителни дейности по изграждането на конструкция за мрежи против градушка“, също не представлява такова доказателство (от него не може да се направи еднозначен извод, че доставката е по повод на твърдения от ищеца договор, след като ищецът е извършвал такива доставки по повод възлагане на такава дейност на същия обект, но от друго дружество, а и в същата се иска и доставка на материали за изграждане на капково напояване) - очевидно става въпрос за множество търговски отношения, но за да се приеме, че е съществувал прикрит договор за изграждане на процесната противоградна мрежа е необходимо нееднозначно да бъде установено не само неговото сключване, но и съдържанието на уговорките по същия. Изразил е становище, че за такова доказателство не може да бъде прието и писмото с искане за изпращане на проформа фактура за междинно плащане по договор за доставка с „Протектинг гардън“ ЕООД, тъй като не е ясно каква е била причината за това искане, а изпратените от страна на ищеца файлове не могат да служат като доказателство за установяване на положителни за него самия факти, поради което не следва да бъдат обсъждани. Счел е, че дадените пред органите на НАП обяснения във връзка с извършена ревизия на ответника не съдържат признания от страна лицето, представляващо ответника по пълномощие, за наличие на прикрита сделка, поради което също не могат да послужат нито за установяване на наличието на такава сделка и нейното съдържание, нито представляват документ, който позволява установяването на симулацията със свидетелски показания. Предвид изложеното е достигнал до извод, че по делото не се установява между страните да е бил сключен нито явен, нито прикрит договор, по силата на който ответникът да е възложил на ищеца изграждането със свои средства и материали на противоградна мрежа над насаждения от лешници в ПИ 009228 и ПИ 009016 в м.Сухи дол, землището на гр.Ихтиман съгласно КСС, поради което между страните не е възникнало облигационно правоотношение на основание договор и съответно, ответникът не би могъл да бъде длъжник на това основание. По отношение иска по чл.61, ал.1 ЗЗД е посочил, че за да бъде уважен е необходимо да бъде установено, че ищецът е поел чужда работа, която е водил в интерес на лицето, в чиято полза е работата, като при нейното водене е направил разноски, но по делото е установено, че ответникът е предприел действия по сключване на договор, чийто предмет е именно изграждане на тази мрежа, като този договор обаче е сключен с трето за спора лице, а ищецът е извършил процесната работа по възлагане от „Протектинг гардън“ ЕООД, следователно това действие не е въз основа на поемане на чужда работа в чужд интерес, а на изпълнение на договорни задължение на ищеца по договор за изработка. По иска по чл.59 ЗЗД е приел, че в конкретния случай не се установява да е налице първата предпоставка за уважаването на такъв иск, а именно увеличаване на имуществото на ответника без основание - по делото безспорно е доказано, че изработването на противоградна мрежа е станало въз основа на сключен договор с трето за спора лице и че уговореното възнаграждение за това изработване е заплатено. Счел е, че не следва да бъдат обсъждани наведените с въззивната жалба доводи за нищожност на договора, сключен между „Търки хаус“ ЕООД и „Протектинг гардън“ ЕООД поради липса на представителна власт на лицето, което е подписало същия от името на „Протектинг гардън“ ЕООД, както и твърденията, че към момента на подаване на офертата до ответника от страна „Протектинг гардън“ ЕООД, това дружество все още не е било вписано в Търговския регистър, тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и се явяват преклудирани. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

На първо място в обжалваното решение не се съдържа какъвто и да е било извод, че пълно доказване не може да се осъществи чрез косвени доказателства (наличието на който извод е предпоставено с първия от въпросите) – по същество въззивният съд е приел, че събраните косвени доказателства не са такива или в такава поредност, че да създават сигурност, че релевантните в случая факти наистина са се осъществили. От друга страна въззивният съд не е изразявал (предпоставените с втори и трети въпроси) становища, че за уважаване на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД следва да е установена уговорената между страните цена и че дадените пред органите на НАП обяснения във връзка с извършена ревизия на ответника съдържат признания от страна лицето, представляващо ответника по пълномощие, за наличие на прикрита сделка – напротив, както бе посочено въззивният съд е намерил, че не е доказано наличие на симулативна сделка (в случая две свързани такива сделки) по отношение на лицето, което има качеството на изпълнител на работите, както и че в ревизионната преписка не се съдържат каквито и да е било признания от пълномощника на ответника, свързани с наличието на твърдяната симулация. С оглед изложеното формулираните от касатора въпроси (израз на поддържаните от него, но невъзприети от съда тези) не са обусловили правната воля на въззивния съд, като при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №89 от

08.02.2024 г. по в. т.д.№803/2023 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.