Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на М. И. Х., палестинец, без гражданство,

против решение №14316 от 25.11.2010г. по адм. д. №3384/2010г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу

Решение № 66/01.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. , с което е

постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ .

Касационният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че съдът не е съобразил

чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците и чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Моли, да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Кулинова оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът

не е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците. Излага, че са правилни изводите на съда, че не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не се твърди обоснован страх от преследване по причини, посочени в чл. 8 ЗУБ, както и не се установява реална опасност от тежки посегателства по смисъла...