Производството е по реда на чл. 248 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ вр. чл. 144 и чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. З, за допълване на определение № 6028 от 22.04.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 4010/2019 г., в частта му за разноските.

В молбата се твърди, че с определението, чието допълване се претендира, съдът е присъдил на страната с оглед изхода на спора разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но не е присъдил разноските, представляващи заплатена държавна такса по сметката на Върховния административен съд в размер на 150 лв. Претендира се допълване на определението в частта му за разноските като се присъдят и разноските за държавна такса.

Ответникът по молбата – „М и М – 1 2016“ ЕООД - не изразява становище по същата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Върховният административен съд, първо отделение намира молбата за допустима като подадена от страна по делото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, която е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, а разгледана по същество, за неоснователна.

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването...