ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2722
София, 21.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1105 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. И., чрез пълномощника му адв. М. Я. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 786/20.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 868/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1026/14.08.2023 година, постановено по т. д. 2655/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 с-в, с което изцяло са отхвърлени предявените от К. И. И. срещу И. Н. С. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП и по чл. 95а ЗАПСП, във вр. с чл. 95 ЗАПСП, както следва: 1) за преустановяване на неправомерното използване на сценария на филма „Спекуланти“, изразяващо се в нарушаване целостта на произведението, чрез преработване на сценария, включване на нови сцени и персонаж, което разпространение и преработване на сценария е извършено без съгласието на автора в периода 01.07.2020 г. - 06.12.2021 г.; 2) за постановяване разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие; 3) за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени имуществени вреди през периода 01.07.2020 г. - 06.12.2021 г., представляващи пропуснатата от въззивника възможност да придобие авторско възнаграждение от сценария на филма „Спекуланти“ и 4) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в страдание от накърняване на репутацията и името на К. И., неприятни емоции от нарушаване на авторското му право по отношение на сценария на филма „Спекуланти“.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че клаузата, уговорена в чл. 7 от продуцентския договор, сключен между „Корунд-Х“ ЕООД и ищеца, и озаглавена „заместване или замяна на автора“, е действителна и не противоречи на императивни материални правила на закона (чл. 5 ЗАПСП), поради което продуцентът или лицето, на което авторът е отстъпил изключителното право да използва произведението, обект на авторската защита, не може да възлага на трето лице като редактор или драматургичен консултант да създаде отделни части или елементи на произведението, вкл. да извърши творчески подобрения върху сценария на филма, като по този начин чрез промяна в произведението това трето лице да стане съавтор по смисъла на чл. 8 ЗАПСП (промененото произведение не е създадено от съвместна творческа дейност, тъй като липсва съгласие за това от останалите съавтори). В този смисъл, необоснован се явявал правният извод на апелативния съд, че при възлагането от продуцента, респ. от лицето, на което е отстъпено изключителното право за използване на процесния сценарий, на ответника като драматургичен консултант (с договор от 08.08.2020 г.) да осъществи творчески подобрения върху релевантния сценарий, използвайки своите знания и финансова експертиза, това лице е бил признат за съавтор. От друга страна, в процеса на доказване не било установено и обстоятелството, че ответникът С. притежава творчески принос в създаването на сценария – възложените му от продуцента творчески подобрения в сценария нито пораждали отношение на съавторство, нито правно основание да извършва тези промени в сценария, поради което те са неправомерни – нарушават изключителното авторско право на сценаристите.
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Подлежат ли на тълкуване договорите, когато е налице спор между страните относно точния смисъл на договорните клаузи? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение № 46/7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС , IV г. о.; решение № 64/19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 52/10.06.2020 г. по т. д. № 920/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 215/12.10.2015 г. по гр. д. № 49/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 85/24.07.2015 г. по г. д. № 1207/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. на ВКС, І т. о. и решение № 149/30.11.2017 г. по т. д. № 268/2017 г. на ВКС, І т. о.); 2. „След създаване на едно произведение при условие на съавторство трето лице, което впоследствие претендира за „авторски принос”, може ли да се счита за съавтор на това произведение, базиран на „идеи и концепции”, които не се ползват със закрила като обект на авторското право - арг. чл. 4 от ЗАПСП“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 51/29.07.2011 г. по т. д. № 387/2010 г.); 3. „Може ли с договор между съавтор и трето лице, различно от кръга на съавторите, съавторът да отстъпи всички свои неимуществени права, като имплицитно посочи в договора: „всички авторски права в пълен обем“ без да е необходимо да посочва в писмена форма, конкретно кои свои авторски неимуществени права отстъпва?“; 4. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор „за реализация на пълнометражен игрален филм“ да бъде договорена клауза за заместване или замяна на автора от продуцента - по негова преценка?“; 5. „Придобива ли качеството на съавтор лице, което в изготвен вече сценарий направи редакционни и драматургични промени?“ и 6. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор да бъде договорена клауза, с която продуцентът, по негова преценка, да ангажира редактори и драматургични консултанти, като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението, след като не е отстъпено изрично правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП (правото за запазване на целостта на произведението и не е дадено изрично съгласие от съавторите за такава промяна?“ (твърди се, че правният отговор на последните четири материалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).
Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (обуславящият иск е неоценяем, поради което на касационен контрол подлежи въззивното решение, с което са разгледани и обусловените от него оценяеми искове) в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е съсценарист на сценарий за филм с работно заглавие „Животински бесове“, променено в последствие на „Спекуланти“/„Борсови играчи“, както и че К. И. е създал и доразвил идеята на сценария до степен да създаде завършено произведение, въз основа на което да бъде създаден игрален филм с производствен бюджет, определен от Националния филмов институт в размер на 600000 лв. Именно в Заповед № 135/29.11.2018 г. на изп. директор на НФЦ изрично били посочени лицата, които са носители на авторско право по отношение на този проект за пълнометражен игрален филм: сценаристи А. Ч. и К. И., режисьор Г. К., продуцент - „Корунд-Х“ЕООД - Х. Х.. Ищецът бил посочен като сценарист и в разпространените в публичното пространство рекламни материали - съобщения в електронните медии и афиши (по повод премиерата на филма). При така приетите за установени в процеса на доказване правнорелевантни факти въззивният съд е счел, че процесният филм представлява обект на авторското право съобразно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП. Апелативният съд е счел, че поради спецификата на това художествено произведение е приложима правната норма, уредена в чл. 62, ал. 1 ЗАПСП и определяща по изричен и изчерпателен начин лицата, носители на авторското право по отношение на филм, а именно - режисьор, сценарист и оператор. Съобразил е разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП, съгласно която носител на авторското право е авторът - физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението, а съгласно оборимата презумпция по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП до доказване на противното за автор се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. При приложението на тези правни норми и приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правния извод, че ищецът е съсценарист на процесния филм и в това му качество е носител на авторско право по отношение на създаденото като краен резултат аудио-визуално произведение (филма).
Но с оглед на заявения в исковата молба обем и вид на съдебна защита ищецът не търси закрила на съавторските си права върху готовото художествено произведение - филма, а само върху сценария за него - по аргумент от чл. чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП той също е закрилян обект на авторското право като литературно произведение, което има самостоятелно значение и извън филма като сложно художествено произведение. Този правен извод би могъл да се обоснове и от нормата на чл. 62, ал. 2 ЗАПСП, според която авторите на диалога и на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, запазват авторското си право върху своите произведения.
Именно по отношение на това му закриляно от закона право се установявало, че в качеството му на сценарист на 09.01.2019 г. К. И. е сключил договор с „Корунд-Х“ ЕООД, посочен като „продуцент“. При извършване на тълкуване на действителната обща воля на страните, вложена в това писмено съглашение, апелативният съд е достигнал да правния извод, че то разкрива правните характеристики както на договор по чл. 36 ЗАПСП за отстъпване използването на литературното произведение - сценарий от неговия автор, така и на договор по чл. 63 ЗАПСП за създаването и използването на готовото произведение - филм. Именно в чл. 1 от договора страните са определили неговия предмет: реализация на пълнометражен игрален филм с работно заглавие „Животински бесове“, с посочени автори - съсценариста и страна по договора К. И., съсценариста А. Ч., режисьор Г. К., и с работни параметри - носител и продължителност на филма.
При тълкуване на легалната дефиниция, уредена в определителната правна норма на чл. 62, ал. 3 ЗАПСП, съгласно която продуцент на произведение е физическо или юридическо лице, което организира създаване на произведението и осигурява финансирането му, апелативният съд е приел, че продуцентът също е правоносител – това е правен субект, който инвестира в права и впоследствие възстановява инвестицията си чрез придобиване на печалба от лицензиране на права за използване на аудиовизуално произведение. В отлика от автора на произведението обект на неговото сродно право е първоначалният запис на аудиовизуалното произведение и копията, получени в резултат на този запис. Съавторите дължат предоставяне на резултата от творческия си труд по създаване на сценария, респ. режисирането и заснемането на филма, но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за използване на произведението, дължат и отрицателна престация - след създаването му да не използват същото по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица (чл. 36, ал. 2 ЗАПСП). Продуцентът от своя страна дължи организирането и финансирането на филма, както и отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права, доколкото всеки от съавторите би могъл да му отстъпи не целия обхват имуществени права по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална ограниченост, както и да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на съавторите на основание сключените с тях договори по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, квалифицирани като първични, спрямо последващо сключваните от него с вторични ползватели. Със създаването на филма възниква съавторството на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, като настъпва и прехвърлителното действие на договора по втория му, макар неразривно свързан с първия, предмет - предоставянето на права за използването на филма.
Въззивният съд е приел, че с договора от 09.01.2019 г. страните по него - освен съглашение за създаването и разпространението на готов продукт (филм), са постигнали и съгласие съсценаристът да отстъпи на продуцента изключителни авторски права и върху сценария за филма в техния пълен обем, т. е. били постигнали писмено съглашение и по смисъла на чл. 36 ЗАПСП, съгласно който с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател правото да използва създаденото от него произведение при определени условия. Съобразно съдържанието на договора правата върху сценария са отстъпени от автора за използване от „Корунд-Х“ ЕООД - като изключителни, в техния пълен обем, при конкретно уговорените условия относно дължимото възнаграждение на автора и зачитането на неговите неимуществени права. Доколкото приложимият материален закон не е установил друго в императивен порядък, според апелативния съд не съществува пречка авторът и юридическото лице, което действа и като продуцент, да постигнат съглашения по смисъла на чл. 36 ЗАПСП и по чл. 63 ЗАПСП в един писмен акт - договор, в който ясно се посочат дължимите престации от всяка една от страните. В този смисъл е счел за неоснователен правния довод на ищеца за нищожност на процесния договор - поради противоречието му с императивни правила на ЗАПСП
Приел е за обосновано правното съждение на съавтора, че ЗАПСП не урежда транслативно действие на авторските права, но този закон регламентира правната възможност за отстъпване на тези права (арг. чл. 36 ЗАПСП) - съобразно уговорките на страните по авторския договор. Именно от процесния договор от 09.01.2019 г., чиято автентичност не била оспорена от ищеца, се установявало, че лично авторът на сценария е отстъпил на ползвателя изключителното право да използва произведението му - сценарий за филм, изрично, писмено и за определен период от време, поради което и с аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАПСП след сключване на този договор и за периода на неговото действие той не е имал правната възможност сам да използва произведението си (сценария), нито да отстъпва това право на трети лица. Тъй като правната норма, уредена в чл. 18 ЗАПСП, предвижда авторът да има изключителното право да използва създаденото от него произведение, в т. ч. и да го преработва и синхронизира, да го приспособява и да внася всякакъв вид промени в произведението, вкл. за създаване на ново, производно от него произведение (чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП), след отстъпване изключителните права за ползване върху сценария от въззивника на „Корунд-Х“ЕООД упражняването и на правомощието по чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП е преминало върху това търговско дружество, поради което и той валидно го е упражнил, възлагайки на ответника с договор от 08.08.2020 г. правото да направи творчески подобрения върху сценария на филма с работно заглавие „Животински бесове“ (чл. 2, ал. 1 от това писмено съглашение). Идентични правни съображения са изложени и по отношение на неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, тъй като сключеният между него и „Корунд-Х“ ЕООД договор е в изискуемата писмена форма, като съдържа клауза (чл. 7 от договора), съобразно която ползвателят на авторското право - по отношение на сценария, може да ангажира редактори и драматургични консултанти, на които да възлага отделни части или елементи на произведението, т. е. авторът се е съгласил произведението му да бъде променяно по начин, вследствие на който да не се запази целостта му (бил дал своето съгласие то да бъде доработвано чрез създаването на отделни части и елементи от трети лица). Именно като е изпълнил задълженията си по този договор, ответникът не бил нарушил неоснователно авторското право на въззивника - неговите действия са въз основа на договорно основание с ползвателя на същото авторско право, чието използване валидно е отстъпено от самия автор.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и правни съждения апелативният съд е приел, че, макар и от изяснените в процеса на доказване обстоятелства ищецът като сценарист да е носител на авторско право по отношение на сценария за филма, предявените от него искове са неоснователни, тъй като той не е доказал, че ответникът е нарушил предявеното за съдебна защита авторско право върху релевантното произведение. Следователно, не е породено и облигационното право на обезщетение за накърняване на процесното авторско право.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият (процесуалноправният) въпрос, макар и да отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК (той е от значение за изхода на делото, а именно обусловил е правосъдната воля на апелативния съд - при формиране на своето вътрешно убеждение; арг. чл. 12 ГПК), не е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочената в касационната жалба. Въззивният съд не е отрекъл процесуалното задължение на съда да изясни действителната обща воля между страните, обективирана в оспорените клаузи от договора от 09.01.2019 г. Напротив, при извършеното лексикално, систематично и телеологично тълкуване на отделните клаузи на това съглашение самостоятелно и една с друга – въз основа на правилата, уредени в чл. 20 ЗЗД, той е достигнал до правния извод, че освен съгласие за създаването и разпространението на готов продукт (филм) страните по това облигационно правоотношение са се договорили съсценаристът да отстъпи на продуцента изключителни авторски права и върху сценария за филма в техния пълен обем, т. е. било постигнато писмено съглашение и по смисъла на чл. 36 ЗАПСП, съгласно който с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател правото да използва създаденото от него произведение при определени условия. Счел е, че доколкото приложимият материален закон не е установил друго в императивен порядък, не съществува пречка авторът и юридическото лице, което действа и като продуцент, да постигнат съгласие по смисъла на чл. 36 ЗАПСП и по чл. 63 ЗАПСП в един писмен акт - договор, в който ясно се посочат дължимите престации от всяка една от страните. Обосновал е фактическото съждение, че ищецът е отстъпил и уреденото в чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП имуществено право процесното литературно произведение (сценария) да бъде преработвано и синхронизирано, да бъде приспособявано и да бъдат внасяни всякакъв вид промени в него, вкл. за създаване на ново, производно от него произведение. По идентични правни съображения е приел, че съобразно клаузата, уговорена в чл. 7 от договора, ищецът е предоставил правна възможност на „Корунд-Х“ ЕООД да използва неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, а именно ползвателят на авторското право - по отношение на сценария, може да ангажира редактори и драматургични консултанти, на които да възлага отделни части или елементи на произведението, т. е. авторът се е съгласил произведението му да бъде променяно по начин, вследствие на който да не се запази целостта му (бил дал своето съгласие то да бъде доработвано чрез създаването на отделни части и елементи от трети лица). В този смисъл, счел е за неоснователен правния довод на ищеца за нищожност на процесния договор - поради противоречието му с императивни правила на ЗАПСП. Именно като е изпълнил задълженията си по сключения на 08.08.2020 г. между „Корунд-Х“ ЕООД (продуцент) и И. С. (драматургичен консултант) договор, въз основа на който е било възложено на драматургичния консултант да извърши творчески подобрения върху сценария на процесния филм, като използва своите знания и финансова експертиза, ответникът не бил нарушил неоснователно авторското право на въззивника (неговите действия са осъществени на договорно основание с ползвателя на същото авторско право, чието използване валидно е отстъпено от самия автор).
Дали при извършеното от него тълкуване на действителната воля на страните по договора от 09.01.2019 г. при предоставяне на изключителната правната възможност „Корунд-Х“ ЕООД да използва сценария, обект на авторска защита, вкл. и да го преработва чрез създаването на отделни части или елементи на произведението (по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП, във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАПСП, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП), въззивният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият (материалноправният) въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда (съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК). Въззивният съд не е обосновал своето правно съждение, че ответникът не е нарушил защитаваното с предявения иск авторско право върху релевантното произведение чрез осъществяване на творчески подобрения върху процесния сценария, тъй като той е съавтор на това произведение, базиран на „идеи и концепции“, които не се ползват със закрила като обект на авторското право (арг. чл. 4 ЗАПСП), а защото като драматургичен консултант – по възлагане на годно правно основание от продуцента, на когото по действителен договор по чл. 36, ал. 1 ЗАТСП съавторът е предоставил изключителното право за използване на произведението, е осъществил творчески подобрения върху сценария на филма, вкл. създаването на отделни части или елементи от произведението.
Въззивното решение не трябва да бъде допускано до касационно обжалване и при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният отговор по поставения от касатора трети материалноправен въпрос е даден в чл. 36, ал. 1 ЗАПСП, във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗАПСП и чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, съгласно който с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу справедливо и съразмерно възнаграждение, като страните чрез изразяване на суверенна воля при прилагане на уредения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договарянето могат да определят тези договорни условия, т. е. свободно да определят предметното съдържанието на договора, като то не следва да противоречи на повелителните норми на закона (вкл. чл. 16 ЗАПСВ, който разпорежда кои неимуществени права, включени в абсолютното авторско субективно право, не са отчуждими) и на добрите нрави. При тълкуването на действителната воля на страните по договора от 09.01.2019 г. въззивният съд е изяснил, че съобразно съдържанието на договора както неимуществените права по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, така и имуществените права по чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСВ върху сценария са отстъпени от автора за използване от „Корунд-Х“ ЕООД - като изключителни, в техния пълен обем, при конкретно и изрично уговорените условия относно дължимото възнаграждение на автора и зачитането на неговите неимуществени права, вкл. авторът се е съгласил и произведението му да бъде променяно по начин, вследствие на който да не се запази целостта му (при неговото разрешение то да бъде доработвано чрез създаването на отделни части и елементи от трети лица).
Четвъртият материалноправен въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не от значение за изхода на правния спор. Апелативният съд не е приел, че в чл. 7 от договора, сключен между продуцента и съавтора „за реализация на пълнометражен игрален филм“, е уговорено авторът да бъде заместван или заменян от продуцента, по негова преценка, а че чрез тази клауза е предоставена правна възможност (разрешение) на „Коруна-Х“ ЕООД, на което е предоставено изключителното право за използване на релевантното произведение, да възложи на редактори или драматургични консултанти да създадат отделни части или елементи от произведението, като по този начин авторът се е съгласил произведението му да бъде променяно по начин, по който да не се запази целостта му (бил дал своето съгласие то да бъде доработвано чрез създаването на отделни части и елементи от трети лица).
Петият материалноправен въпрос също не е обусловил правосъдната воля на въззивния съд, тъй като САС не е обосновал правен извод, че лицето, което е направило редакционни и драматургични промени във вече изготвен сценарий, придобива качеството на съавтор, а е приел, че ответникът като драматургичен консултант не е нарушил защитаваното от ищеца авторско право върху процесното произведение, тъй като по възлагане на „Коруна-Х“ ЕООД, на което е предоставено изключителното право за използване на авторското право върху сценария, И. С. е извършил творчески подобрения върху него, използвайки своите знания и финансова експертиза (неговите действия са осъществени на договорно основание с ползвателя на същото авторско право, чието използване валидно е отстъпено от самия автор).
Шестият материален въпрос не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с него по същество се релевира правен довод за необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК (касаторът счита, че от събраните по делото доказателства не се изяснявало настъпването на твърдения за установен от съда правнорелевантен факт, че изрично било отстъпено правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП – за запазване на целостта на произведението, като не било дадено изрично съгласие от съавторите за такава промяна), но както бе изяснено, по него касационната инстанция би могла да се произнесе не в селективното производство, а едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От друга страна, правният отговор на въпросите от т. 3 до т. 6, вкл. не би допринесъл за промяна на съдебната практика по прилагането на закона и за развитие на правото, респ. за осъвременяване на тълкуването на правните норми, уредени в чл. 15, ал. 1 ЗАПСП, във вр. с чл. 16 ЗАПСП, респ. в чл. 36, ал. 1 ЗАПСП, във вр. с чл. 18, ал. 2 ЗАПСП - разпоредбите, които регламентират обществените отношения, свързани с уреждането на неимуществените и имуществените авторски права, с равния способ за тяхното отстъпване за изключително или неизключително използване, както и забраната на определени неимуществени права да бъдат отстъпени за ползване, са ясни и непротиви.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба сумата от 3600 лв. с ДДС, представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 786/20.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 868/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 търговски състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Н. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 3600 лв. с ДДС – съдебни разноски пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.