Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (само Комисията) против Решение № 7661 / 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9244 / 2018 г. по описа на Административен съд София – град, 25 състав. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и страната моли съдът да отмени порочното съдебно решение.

Ответникът - Д. И. В чрез процесуален представител адв.. Б оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от страна в административното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решението предмет на касационен контрол административният съд е отменил Решение № РС-032-17-041 / 11.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и я е осъдил да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 10 (десет) лева разноски по делото. С този си акт Комисията, на основание чл. 27а във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г. (ЗПУКИ) и § 5, ал. 1 ДР на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) е установила нарушение на чл. 21, ал. 1, предл. първо ЗПУКИ отм. , по отношение на Д. И. В, в качеството му на началник на отдел „Придобиване на системи за командване и управление“ в Дирекция „Отбранителна...