Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Коне, роден в [населено място], притежаващ документ за самоличност, [гражданство] чрез пълномощника му адв. Б.Б срещу решение № 5017/26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 10666/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед с рег. № 8177-37/19.08.2017 г. на С.А – командир на отделение при ГКПП „А. С“, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР се нарежда задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на посоченото ГКПП - Терминал 2. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се излагат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на приложимия материален закон – ЗМВР и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е извършил проверка на преценката на полицейския орган, че не е съобразена с правата на гражданите на Европейския съюз, гарантирани от Хартата на основните свободи и права на човека, както и с установяване на самоличността на лицето, при което в случай на съмнение или частично съвпадение на лични данни – преди да се пристъпи към това най-тежко ограничаване на свободата – да се вземат всички мерки за избягване на грешки. Съображенията, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за задържане със законните последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора адв. Б.Б

Ответникът по касационната жалба С.А – командир на отделение при ГКПП „А. С“ чрез процесуалния представител юриск. Т.К я оспорва с искане обжалваното решение да се остави в сила, тъй като правилно съдът е приел, че заповедта за задържане е мотивирана и предвид съвпадението на информацията за личните данни на издирваното лице с тези на жалбоподателя, правилно полицейският орган е приложил пълномощията си по чл. 72 ЗМВР. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.. Б.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на А. Коне първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за задържане е законосъобразна. Според съда в процесното производство не се решава въпросът за екстрадицията на лицето, нито дали същото е именно това лице, което е посочено в искането за екстрадиция, но при наличието на достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че става въпрос именно за него, полицейският орган следва да го задържи за предвидения в чл. 72 ЗМВР срок. Съдът е приел, че оспорената заповед съдържа реквизитите по чл. 74 ЗМВР, както и че е издадена в съответствие с материалния закон. Посочено е в обжалваното решение, че А. Коне съгласно издадената заповед е задържан само за около 3 часа. За безспорно по делото е прието от решаващия съд, че лице със същото име като А. Коне, роден на същата дата – [дата на раждане] е обявено за издирване от [държава] чрез Интерпол във връзка с влязла в сила срещу него осъдителна присъда. Посочено е в обжалваното решение, че вече веднъж същото лице е било задържано на Л. В и е била започната процедура по Г. Т „Процедура по екстрадиция“ по ЗЕЕЗА (ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ) (ЗЕЕЗА) по налагане на мярка по чл. 13 от цитирания закон, но впоследствие с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. В. е била отменена. По повод на процесното задържане в решението си съдът е приел, че са постъпили по електронна поща чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“- МВР документи за задържането на А. Коне, вкл. и присъда за три години лишаване от свобода за преднамерено прекъсване на телекомуникационна мрежа и организиране на група за извършване на престъпление. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта за задържане, оспорена от А. Коне е законосъобразна, а жалбата му като неоснователна и недоказана е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено.

С разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР е предвидена възможност за задържане от полицейски органи на лице, обявено за издирване, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. Категорично законодателят не е имал предвид да е доказано по несъмнен начин извършването на престъпление, поради което се касае за принудителна административна мярка, която има предотвратяващо и преустановяващо действие.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР са регламентирани реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за задържане и в оспорената заповед пред първостепенния съд те са налице.

Законосъобразни са изводите, направени в обжалваното съдебно решение, че с производството по задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР не се решава въпросът за екстрадицията на лицето, нито дали това е издирваното лице, посочено в искането за екстрадиция. Наличието на данни – съвпадение на имената, рожденната дата, но с посочен документ за самоличност, издаден във [държава], където А. Коне има постоянно местожителство, обосновано съдът е приел, че е налице обосновано предположение, че именно това лице е търсено от Интерпол по повод искането на [държава] за екстрадиция. Освен това правилно е отбелязано от решаващия съд, че процесното задържане е било само в рамките на около 3 часа, а не предвидения максимален срок в закона – 24 часа, поради което то е свързано с извършване на проверка на наличните данни и евентуалното осуетяване за укриване на лицето по повод започналата процедура за екстрадиция. В този смисъл следва да се възприемат мотивите на първостепенния съд, че полицейският орган, издал оспорената заповед правилно е упражнил дадените му от чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР правомощия за задържане на А. Коне. Установеното по делото, че след издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и след проведена процедура по ЗЕЕЗА с решение № 982/28.07.2017 г. по н. ч.х. д № 3980/2017 г. Софийски градски съд на основание чл. 17, ал. 7 ЗЕЕЗА е отказана екстрадицията на А. Коне, но то не може да обоснове незаконосъобразност на задържането му, тъй като то се преценява към момента на издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и данните, които към този момент са съществували за постановяването й от компетентния полицейски орган. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при задържането на лицето въз основа на наличните данни по съвпадане на посочените индивидуализиращи признаци е направено обосновано предположение към момента на издаването на заповедта за задъжране, че това е издирваното лице.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заповедта за задържане не е съобразена с правата на човека по Хартата на основните свободи и права на човека, тъй като, както вече се посочи по-горе задържането е било за минимално време за извършване на проверка на лицето по заповедта на Интерпол, което е продължило около 3 часа, след което е освободено.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора нарушения и обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5017/26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 10666/2017 г. по описа на Административен съд, София-град. Решението не подлежи на обжалване.