О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5350

гр.София, 21.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1972 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Д. З. против решение № 525 от 29.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2074 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, I брачен състав, в частите, с които ползването на семейното жилище е предоставено на майката Д. Я., упражняването на родителските права по отношение на децата В. З. и Д. З. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради противоречия с материалния закон и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е съдът, разглеждащ спор за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични контакти с неотглеждащия родител, непременно да обсъди в решението си всички критерии, които са заложените в ППВС № 1/1974 г. във всеки случай?

2. Следва ли съдът при определяне на режим на лични контакти между неотглеждащия родител и децата служебно да се произнесе и съответно да обсъди в мотивите си, с оглед най-добрия интерес на децата, необходимостта от предвиждането на предходен период за адаптация на децата и родителя към така постановения режим на лични контакти?

3. Какъв е обемът на един разширен режим на лични контакти? В интерес на децата ли е този разширен режим да е определен по начин, по който включва освен почивно, така и учебно време, в което те да са при всеки един от двамата родители?

4. Приложим ли е при спорове между родители относно децата им Законът за равнопоставеност на жените и мъжете/ ДВ, бр.33 от 26.04.2016 г./ извън изискването най добрият интерес на детето да е първостепенно съображение?

5. Трябва ли да се преценява дали процесуалното поведение на спорещите родители е в интерес на детето при преценката на кой от тях да се предостави упражняването на родителските права?

6. Как се прилага чл.138а от СК? Сезираният съд ли разпорежда задължителна социална услуга или указва на компетентната ДСП да издаде заповед?

7. Следва ли ползването на семейното жилище да бъде предоставено изцяло на съпруга, на когото са възложени за упражняване родителските права единствено и само на това основание предвид възможността за обжалване на решението в частта, отнасяща се до упражняването на родителските права?

8. Следва ли да се приеме, че с оглед целта на закона е допустимо касационно обжалване на въпроса за ползването на семейното жилище от родителя, който упражнява родителските права? И в този смисъл въззивният съд трябва ли да извърши телеологично тълкуване на закона, съответно да съобрази целта, вложена от законодателя при извършването на преценката за подлежащите на касационно обжалване части на решението?

Ответницата по касационната жалба Д. Я. З. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1500 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът за развод е бил отхвърлен, постановил е прекратяване на брака между страните и е предоставил родителските права по отношение на децата В. З. и Д. З. на майката Д. Я. З.. Приел е, че и двамата родители са способни да задоволят базовите потребности на децата, психично здрави са, но при бащата се установява наличието на трайно личностни особености, изразени в степен да нарушават общото му функциониране, свързани с ригидност, склонност към контрол и манипулативно поведение, градиозност и липса на самокритичност. Личностните особености при майката не са така тежко изявени, както при бащата. Съобразявайки заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, съставът е приел, че майката представлява по-малък риск за децата, отколкото бащата, респективно тя е по-пригодният да упражнява родителските права. Децата също са изразили предпочитанията си да живеят с майка си. Съдът е взел предвид и това, че при решаване на въпроса за предоставянето на родителски права трябва да се избегне разделянето на децата съгласно ППВС №1/1974 г. Посочил е, че майката е в състояние да бъде основно грижещ родител, има ресурс да осигури сигурна и спокойна среда за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тя е трудово ангажирана, реализира добри доходи, има възможност да работи от вкъщи, което и предоставя възможност да участва в ежедневието на децата, разполага с подкрепяща среда в лицето на своите родители и брат. Според експертите не е лишена и от способност да упражнява нужния родителски контрол, който да не е агресивен спрямо децата и е способна да зачита и да се съобразява с тяхното мнение.

От тези мотиви е видно, че въззивният съд подробно е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, които имат правно значение за определяне кому следва да се предоставят родителските права, които са примерно изброени в раздел II на ППВС № 1 от 12.XI.1974 г.: възпитателски качества на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, привързаност на децата към родителите, помощта на трети лица. В изложението си по първия въпрос касаторът всъщност не е посочил кои качества на родителите съдът е пропуснал да вземе предвид. Подложил е на критика приетата по делото експертиза и се е позовал на необходимостта от служебно събиране на доказателства, без да конкретизира какви обстоятелства не са били установени и как биха променили крайния извод за предоставяне на родителските права на майката. При наличните данни обаче не се констатира въззивният съд да е дал разрешение на първия въпрос, което противоречи на ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. и на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 176 от 8.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на III ГО, № 98 от 24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г. на IV ГО и № 80 от 3.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г. на III ГО и много други. Не се разкрива и нужда от служебно събиране на доказателства, поради което по първия въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивният съд е определил на бащата сравнително разширен режим за лични контакти с децата, който обаче според касатора би довел до рязко отдръпване на децата от бащата поради липсата на адаптационен период/втори въпрос/, лишаването му от възможността пълноценно и равностойно да участва в живота на децата, тъй като не включва учебното време/трети въпрос/. В практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора, се приема, че режимът на лични контакти се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и по този начин е процедирал и въззивният съд. Обстоятелството, че двамата родители до този момент обитават едно и също жилище с децата не води до извода за необходимост от адаптационен период. Напротив, от данните по делото е видно, че това съжителство само усложнява отношенията между родителите, което рефлектира отрицателно върху децата/комплексна експертиза-стр.173 по описа на СГС/, следователно не е в техен интерес. По-значително разширяване на режима на лични отношения с бащата, което да включва и делничните дни, когато децата посещават училище, би могло да се осъществи само когато той се установи в друго жилище. Ето защо по втория и третия въпрос на касатора касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

Съгласно чл.2, т.2 от СК семейните отношения се уреждат съобразно принципа за равенство на мъжа и жената, а цитираният от касатора Закон за равнопоставеност на жените и мъжете/ ДВ, бр.33 от 26.04.2016 г./ урежда провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. В настоящия случай принципът на равно третиране на мъжа и жената не е нарушен, тъй като въззивният съд е предпочел да предостави родителските права на жената поради конкретно съществуващи обстоятелства, съобразил е висшия интерес на децата и не е дискриминирал мъжа само заради неговия пол. Ето защо по разрешението на четвъртия въпрос няма противоречие на въззивното решение с цитираното от касатора Решение на Съда на ЕС от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Konstantinos Maпstrellis/Ypourgos Dikaiosynis, Diafaneias kai Anthropinon Dikaiomaton по дело C-222/14.

Въззивният съд не е констатирал, а и настоящата инстанция не установява укоримо процесуално поведение на майката, което би повлияло на предоставянето на родителските права, поради което по петия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.

Шестият въпрос на касатора относно приложението на чл.138а от СК не е от значение за изхода на спора. Съгласно ал.3 на чл.138а от СК по предложение на дирекция Социално подпомагане съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. В случая няма такова предложение на административния орган, не се е породило и задължение за въззивния съд, което да рефлектира върху предмета на спора.

Формулираните от касатора въпроси относно семейното жилище също не са относими към предмета на делото. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК постановеното от въззивния съд решение в частта относно предоставянето на семейното жилище след развода не подлежи на самостоятелно касационно обжалване и може да бъде ревизирано от ВКС само по необходимост по служебен път, ако се промени възлагането на родителските права на децата. След като в тази част не се допуска касационно обжалване, не може да се обсъжда самостоятелно допускането на касационен контрол върху решението в частта относно предоставянето на семейното жилище. Правото си на собственост върху семейното жилище касаторът може да защити по друг начин-в производството по делба, в чиято втора фаза ще се обсъжда дали апартаментът е поделяем. В настоящото производство обаче този въпрос не може да бъде обсъждан, тъй като не касае предоставянето на семейното жилище във връзка с възлагането на родителските права.

В края на изложението си касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно с оглед липсата на преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към вземането на решение в най-добрия интерес на децата относно личните контакти с неупражняващия родителските права родител. Както се посочи по-горе, такава липса на преценка от съдържанието на решението не се констатира, поради което и на това основание не може да се допусне касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът дължи на Д. Я. З. 1 500 лева разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 29.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2074 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, I брачен състав, в частите, с които ползването на семейното жилище е предоставено на майката Д. Я., упражняването на родителските права по отношение на децата В. З. и Д. З. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти.

ОСЪЖДА З. Д. З.-[ЕГН], да заплати на Д. Я. З.-[ЕГН], сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: