Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Института по психология към МВР срещу частта от решение № 4190/22.06.2017 г. по адм. дело №317/2017 г. на Административен съд - София - град, с която е отменен изричен отказ на директора на Института по психология към МВР, в частта относно искането за предоставяне на документи, представляващи резултати от извършени в Института полиграфски изследвания на Д.Д, обективиран в писмо с рег. №457900 -267/08.12.2016 г. и е върната преписката за ново произнасяне на директора на Инститтута със задължителни указания и срок за произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно и недопустимо, иска отмяна или обезсилването му и прекратяване на производството, присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба - Д.Д, с адрес в [населено място], иска отхвърляне на касационната жалба в отговора на касационната жалба и писмена молба от 09.05.2019 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на обжалваната част от съдебното решение.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваното писмо №457900 -267/08.12.2016 г. представлява отказ за предоставяне на достъп до обществена информация В същото време поисканите данни са лични данни на Димитрова и съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗЛД тя има право на достъп до тях. Изложени са доводи и за приложимост на...