Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗРТ (ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА). Образувано е по жалба от ЕТ"Н”ЕООД.

Това възражение е неоснователно. С АУПВД се установява задължение по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга „Р. Г” за 2017 г. Титуляр на лицензията през 2017 г. е ЕТ „Н”ЕООД.Фактът, че договора за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, което включва процесната лицензия не е основание за автоматична подмяна на титуляря. Тъй като предоставянето на права относно радоиоразпростаранение е подчинено на лицензионен режим, то преди надлежно сезиране на органа и смяна на титуляря по лицензията, не могат да настъпят промени в нея. Органът е бил сезиран едва на 16.03.2018 г., поради което и правилно по отношение на жалбоподателя за 2017 г. е проведено производство по установяване на публично държавно вземане.

По делото, в открито съдебно заседание е представено платежно нареждане от 19.10.2018 г. за сумата от 1500 лв. представляваща годишната такса по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01. Плащането е извършено след издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 142 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. АУПВД е издаден на 06.08.2018 г., като към този момент дължимите такси от жалбоподателя не са били платени. Направеното в последствие плащане не обосновава незаконосъобразност на АУПВД, който към момента на издаването му установява размера на дължими и непогасени вземания по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01, представляващи годишна такса за 2017 г.

Неоснователно е твърдението поддържано в жалбата, че тъй като плащането е осъществено от „Бойкос” ЕООД, то и неправилно с АУПВД са установени задължения за едноличния търговец. Плащането извършено от трето лице, не установява прехвърляне на лицензията за радиоразпространение към 2017 г. или възникване на задължение по отношение на „Бойкос” ЕООД за този период. Жалбоподателят в противоречие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1...