Производството е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК.
Образувано е по жалба, подадена от "Лъкилокс" ООД със седалище в град София чрез процесуалния му представител - адвокат П.С против решение № 133 от 25.02.2016 г. по преписка КЗК № 508/557/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частите му по т. 1, т. 2 и т. 3, в които е установена липса на извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗК от "Алегро 7" ЕООД със седалище в град София; "Алегро ТД 7" ООД със седалище в град София и З.Б.П се възражения за допуснати съществени нарушения на административно-произодствените правила, в това число и липса на мотиви, както и неправилно прилагане на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
Комисия за защита на конкуренцията изразява чрез процесуалния си представител - юрисконсулт М.К становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни "Алегро ТД7" ООД чрез процесуалния си представител - адвокат Е.М и З.Б изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК. По отношение на т. 1 от акта на комисията относно "Алегро 7" ЕООД, тя е недопустима.
Видно от даннито по делото, към момента на подаване пред КЗК на искането от страна на "Лъкилокс" ООД по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, въз основа на което е образувано производството, първият ответник "Алегро 7" ЕООД е съществувал, като надлежно регистрирано в търговския регистър юридическо лице. В това си качество и като ответна страна по преписка № КЗК-508, то активно е участвало чрез управителя си в административното производство. Нещо повече - на 17.09.2015 г. съвместно със З.Б е подало на свои ред искане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК за образуване на производство за нелоялна конкуренция против "Лъкилокс" ООД. По заявлението е образувана преписка вх. № КЗК-557. Поради установената взаимна връзка, двете преписки са обединени в една обща такава под № 508/557/2015 г. и взаимните обвинения за нелоялна конкуренция на страните по двете преписка са разгледани едновременно в едно общо производство. Постановеното по него решение № 133 от 25.02.2016 г. касае поведението на трите търговски дружества и физическото лице, като по отношение и на четиримата правни субекта не е установено нарушение на ЗЗК.
В хода на образуваното съдебно производство е получено становище от 18.09.2017 г. от З.Б - л. 91 по делото. В т. 3 от него, съдът е уведомен, че заинтересованата страна - "Алегро 7" е заличена от търговския регистър без правоприемство. Твърдението е доказано с представено извлечение от Търговския регистър от 2017 г. От съдържанието му се установява, че на 18.05.2017 г. "Алегро 7" ЕООД е заличено от търговския егистър и статутът му е на заличен търговец. Това дава основание на съда да приеме, че със заличаването на това дружество, за жалбоподателя "Лъкилокс" е отпаднал правният интерес от оспорване на частта по т. 1 от решението на КЗК, в която е установено, че "Алегро 7" ООД не е извършило нарушения по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗК. Поради това жалбата на "Лъкилокс" в частта й по т. 1 ЗЗК е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство в тази му част подлежи на прекратяване.
Жалбата в останалите й две части срещу акта на комисията по т. 2 и т. 3 е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по отношение на "Алегро ТД7" ООД и неоснователна по отношение на З.Б.
Производството пред комисията е образувано по искане, предявено на 5.08.2015 г. от Лъкилокс против Алегро 7; Алегро ТД: и З.Б на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Посочил е, че от 18.02.2013 г. продава универсални отключващи устройства, в това число и такива под марката TURBODEKODER. Тя е регистрирана, като марка на общността, заедно с други марки, използвани от производителя и се поставя върху изделията му. Отделно от това е регистрирал на 28.11.2014 г. европейски дизайни (RCD) на шперцове за ключалки. Регистрирал е и използва домейн http:/turbodecoder.com/ от 29.09.2012 г. На 31.03.2014 г. Лъкилокс е продал на Алегро7 универсално отключващо устройство "Турбодекодер". От април на 2014 г. е установил, че Алегро7 чрез сайта http:/shop-turbodecoder.com/ предлага продуктите му, включително и такива с марката TURBODEKODER. Нщо повече - в сайта си сочи, че Лъкилокс е негов дистрибутор. В същото време в друг сайт Алегро7 дава противоположната информация, че той е дистрибутор на Лъкилокс. А.7 е регистрирал страница и във Фейсбук, на която продължава да използва марката му, както и да предлага за продажба отключващи устройства с външен вид, почти изцяло копиращ този на произвежданите от него изделия.
В изложението заявителят е обосновал факта, че двете ответни дружества са свързани лица, тъй като З.Б е съдружник и в двете, а на Алегро 7 е и управител. Самата тя е съставител на фактура от 2.07.2015 г., издадена от името на Алегро ТД7. На нея от Патентно ведомство е съставен Акт за установяване на административно нарушение за неправомерно използване на марката TURBODEKODER. Това е дало основание на Лъкилокс да поиска установяване на нарушение от нейна страна в качеството й на физическо лице.
От правна страна заявителят е поискал от комисията да установи от ответните страни нарушения във връзка с използване на марката TURBODEKODER; на дизайна на отключващите устройства; на сходен домейн със сходно съдържание в него, както и неправомерно използване на рекламни клипове с разяснителен характер. Квалифицирал е нарушенията, като такива по чл. 29, чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК. Представил е и многобройни писмени доказателства за установяване на отправените обвинения срещу двете ответни дружества и физическо лице за нарушения на конкуренцията.
Във връзка с отправено запитване от КЗК, допълнително с писмо от 14.09.2015 г. е пояснил, че ответниците неправомерно използват марката TURBODEKODER, поставяйки я на произведени от тях отключващи устройства с много по-ниско качество. За установяване на този факт представя конкретни данни за извършена на 2.07.2015 г. продажба от страна на Алегро ТД7 на трето лице, което след това във връзка с претенция за рекламация е потърсило именно Лъкилокс, като производител.
За установяване на фактите по възникналия спор, КЗК с писма от 4.09.2015 г. е изискала становища и информация от тримата ответника. В отговор от 17.09.2015 г. Алегро 7 е твърдяло, че голямата част от произведените от него отключващи устройства са предназначени за външния пазар. От началото на 2014 г. действа освен от собствено име и като дистрибутор на Лъкилокс, без наличие на договор, но при липса на противопоставяне от страна на последния. От 1.07.2015 г. е преустановило окончателно производствената и пласментната си дейност. Дружеството е с двама съдружници, като З.Б е освен съдружник и негов управител. В самостоятелното становище от същата дата тя е обяснила фактите във връзка с притежавания домейн, регистрацията му от януари 2014 г. и отдаването му с договор за наем на Алегро7, както и със съставянето на акта за установяване на нарушение от Патентното ведомство. В тази връзка е посочила, че сайтът вече не е активен, като самото дружество Алегро7 към 1.07.2015 г. е преустановило всякаква дейност.
На 17.06.2015 г. е регистрирано новосъздадено търговско дружество Алегро ТД7, в което З.Б е съдружник с друго лице и с други управители. В предоставената от търговския субект информация от 17.09.2015 г. е акцентирано на факта на новосъздаването, който ясно показва, че Алегро7 и Алегро ТД7 оперират в два различни времеви интервала и никога не са извършвали съвместна дейност. Новосъздаденият субект не предлага на пазара продукция на Лъкилокс, а произведена собствено такава под друга марка и чрез друг сайт. Цялата си продукция изнася на външния пазар, поради което не попада в обхвата на националния ЗЗК.
За регистрираните интелектуални продукти, КЗК е изискала информация от Патентно ведомство, предоставило такава с писмо от 15.09.2015 г. В него са отразени регистрираните марки и промишлен дизайн на Лъкилокс; липсата на регистрации на Алегро7 и Алегро ТД7 и липсата на издадено наказателно постановление във връзка със съставения АУАН на З.Б.
В хода на образуваната административна преписка и след запознаване с изразените становища и писмени доказателства на ответните страни, Лъкилокс с молба от 23.02.2016 г. категорично се е противопоставил на твърденията на Алегро 7, че е действа, като негов дистрибутор. За целта заявителят е представил писмени доказателства, че през 2014 г. е продал на Алегро7 само два декодера, поради което няма как последният да е бил негов дистрибутор. Отделно от това е насочил вниманието на комисията към факта, че след като са продадени само два декодера, неизвестно по какъв начин ответното дружество е продало още 12 такива на други субекти. От това е направил извод, че се касае за продажба на имитиращи стоки.
КЗК е подходила към решаването на спора изключително формално и повърхностно, както при излагане на приетите за установени факти, така и при формиране на правните си изводи. По отношение на ответника Алегро 7, по неясни причини, комисията е игнорирала сочения от заявителя процесен период, като го е стеснила от месец май на 2015 г. до момента на постановяване на решението. В действителност крайният момент не е този на постановяване на решението, а 1.07.2015 г., когато безспорно е доказано от приложените писмени доказателства, че правният субект е преустановил производствената и търговската си дейности. По този начин комисията необосновано е ограничила обхвата на изследваното поведение на първото ответно дружество до период от два месеца на 2015г. и съответно на З.Б, като негов съдружник, управител и наемодател на домейна, който договор е сключен на 1.04.2014г. В основата на правните изводи е залегнала недоказаната от ответниците и опровергана от Лъкилокс теза на Алегро 7, че е действал, като негов дистрибутор. Само на това основание КЗК е приела липса на нарушение по чл. 31 ЗЗК. Счела е липса на нарушение и по чл. 32 ЗЗК, поради отсъствие на изложени обстоятелства за поведение, относимо към този фактически състав. При обсъждане на твърденията за допуснато нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, КЗК се е спряла само на използването на промишления дизайн. Въз основа на направения анализ на приликите и отличителните елементи на предлаганите от двете дружества декодери, е посочила тяхното сходство. Съобразила е обаче, че то се дължи на функционалните особености на продукта, породени от обичайната му употреба, а не от целенасочено недобросъвестно поведение на ответната страна. Напълно е игнорирала всички обстоятелства, изложени в раздел ІІ, т. 1 от искането, касаещи неправомерно използване на стоки с маркировка, заблуждаваща потребителите относно производителя и сочещи на имитация именно по чл. 35, ал. 1 от закона. Относно твърденията за неправомерно ползване на интернет страница с домейн, твърде сходен с този на заявителя, КЗК напълно е отказала излагане на мотиви. Посочените три обстоятелства: съставен АУАН на З.Б; липса на противопоставяне от страна на Лъкилокс на изполване на домейна; преустановяване действието му веднага след съставяне на акта и дезактивирането му са дали повод на КЗК да приема липса на нарушение по този текст. Отново пренебрегвайки твърденията на заявителя за нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика във връзка с информацията за дистрибутирането на продуктите - веднъж от Лъкилокс, като дистрибутор на Алегро 7 и втори път от Алегро 7, като дистрибутор на Лъкилокс, КЗК механично е счела липса на нарушение по чл. 29 ЗЗК. При това напълно е изключила от обхвата на изследването отправеното в т. 4.2 от заявлението обвинение от Лъкилокс за неправомерно използване на рекламни клипове с разяснителен характер. Независимо дали би го приела за нарушение или не, комисията е била задължена да изледва и това обстоятелство.
По отношение на Алегро ТД7 изследването е още по-схематично. Установена е липса на нарушение по чл. 31 - въвеждане в заблуждение, поради липса на конкретни твърденИя в тази насока в искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, както и липса на доказателства. По аналогични мотиви е установена липса на нарушение и на забраната за заблуждаваща реклама и на забраната за имитация, както на стоките, така и на домейна, а също и на общата разпоредба на чл. 29 ЗЗК.
При така установената липса на нарушения при двете дружества, КЗК е счела липса на нарушениЯ от З.Б в качеството й на физическо лице по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК.
По тези съображения в т. 1, т. 2 и т. 3 комисията не е установила нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от страна на Алегро 7 и Алегро ТД7, както и по същите текстове, но във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от З.Б.П е да се произнесе в диспозитива за липсата на нарушение от първите две дружества и по чл. 29 ЗЗК.
Решението е постановено от компетентен административен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Подадената срещу него жалба е частично основателна. При разглеждането й, извън обхвата на съдебния контрол ще остане т. 1 от акта, тъй като след заличаването на юридическото лице в търговския регистър без правоприемство, такъв контрол е недопустим, поради липса на правен интерес за жалбоподателя. В анализа на съда, поведението на това дружество ще се разглежда само във връзка с наличието/липсата на нарушения от страна на Алегро ТД и З.Б.
В основата на възникналия спор за антиконкурентно поведение, стоят универсални отключващи устройства за автомобили, наричани от производители и потребители "декодери", поради характера им на технически средства за отключване на заключени врати. Обичайно отделните производители ги наименоват чрез добавяне на различна приставка към обобщеното поняние "декодер". Тя служи за неговото открояване и идентификация и в този смисъл изпълнява функциите на наименование, което се маркира върху самите устройства. Жалбоподателят произвежда такива с марките турбодекодер и екодекодер. Има регистрирана марка на общността TURBODEKODER. Тя еотразена в горния гладък край на дръжката. Ответното дружество произвежда декодери, наричайки ги продекодери. Марката също е защитена. Двете страни имат и защитени дизайни, предмет на изследване в заключението на съдебно-марковата експертиза, назначена по искане на Лъкилокс и неоспорена от страните. Пласментът им се извършва основно чрез търговия по интернет, като всяко от тях е регистрирало своя интернет страница. Използваният от Лъкилокс домейн е http:/turbodecoder.com/ от 29.09.2012 г.
Първата продажба от новосъздаденото дружество е реализирана на 2.07.2015 г., което обстоятелство не се оспорва от него. З.Б е съставила фактура, в която Алегро ТД7 е посочен, като доставчик, а получател е "Ес О Ее Локсмит" ООД с МОЛ - И.Ц.В са описани два вида декодери, като количеството продадени такива е 3 броя: първият е HU66 GEN 2/3 от който е продаден един брой; вторият е НU 92, от който са продадени два броя. По начина, по който са описани във фактурата, те съвпадат с производствената номенклатура, посочена от продавача в допълнителното му становище от 18.11.2915 г. Данните по преписката обаче, установяват и други обстоятелства.
Лъкилокс се е уведомил за тази продажба в резултат на обаждане на получателя във връзка с рекламация на декодерите, като неизправни. Узнал е за Лъкилокс именно чрез интернет страницата на жалбоподателя http:/turbodecoder.com. Видно от съдържащите се снимки на трите продадени декодера, върху тях са изписани знаците shop-turbodecoder.com - стр. 57 от Папка № 2. Сходството между регистрираната на Лъкилокс марка и знаците, установени върху трите продадени от Алегро ТД7 декодери е установено от вещото лице в три направления: Първото е визуално сходство, което е от средна степен, съдържаща се в думата turbodecoder - носител на смислово послание от сайта. Второто е фонетичното сходство, също от средна степен. Такава степен е и смисловото сходство. Установената от експерта средна степен на сходство му дава основание да определи, наличие на вероятност от объркване за потребителите. Отделно от това в отговора си на Въпрос № 2, вещото лице е обосновало извод за съществуваща верояност за свързване на знаците shop-turbodecoder.com, изписани на продадените от Алегро ТД7 декодери с регистрираната марка на Лъкилокс. А.ки детайлно кръга потенциални потребители на устройствата, вещото лице в отговора си на Въпрос № 3 идентифицира висока степен на съвпадение в предлаганите подукти от двете дружества.
Анализът на така описаните доказателства, представени в административното производство и пред съда дава основание да се квацифицира извършената от Алегро ТД7 на 2.07.2015 г. продажба, като нелоялна конкуренция, попадаща обхвата на забраната по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Този извод се потвърждава още повече от представените две решения на Службата на европейския съюз за интелектуална собственост, в които регистрираните два промишлени дизайна на Лъкилокс са обявени за невалидни. Прегледът на изложените в тях мотиви сочи, че механизмите са създадени, за да отворят определени ключалки и следователно техните форми са ограничени от механизма за заключване, за който са предназначени. Поради това и свободата на дизайнера е значително ограничена относно отключващата част и е съществена относно работната част - дръжката. Службата приема, че само незначителните разлики между образците, относно които дизейнерът има широката степен на свобода, ще бъдат недостатъчни за постигане на различни цялостни впечатления в информирания потребител. Тези общи констатации за същността и характера на промишлените образци налагат извод, че степента на отличителност се постига не чрез различните елементи на дръжката, а на-вече чрез изписаната върху тях маркировка. Ето защо констатираната маркировка shop-turbodecoder.com, находяща се върху трите декодера, продадени от Алегро ТД7, насочва към декодиращите устройства, произвеждани и предлагани от Лъкилокс и води до заблуждение у потребителите за точния производител на продукта. Това обстоятелство е доказано по преписката и с поведението на купувача във връзка с рекламацията им.
Притежаването от страна на Алегро ТД7 на устройства с маркировка turbodecoder и shop-turbodecoder.com е установено и от полицейските ограни при извършеното претърстване и изземване на 9.11.2017 г. Обяснението на управителя на дружеството, че се касае за стари мостри, останали от 2014 г. не се възприема от съда, тъй като няма как новосъздадено през юни на 2015 г. дружество, осъществило първа продажба на 2.07.2015 г. да държи в офиса мостри от 2014 г., носещи отличителни знаци на конкурентен производител.
Необосновани са изводите на КЗК за липса на твърдения, въведени от страна на Лъкилокс за нарушение и по чл. 35, ал. 3 ЗЗК - използването на домейн, по начин, който може да доведе до заблуждение. Такива са конкретизирани в т. 3 от молба от 23.02.2016 г. Като самостоятелни точки са обособени четири обстоятелства, сочещи според Лъкилокс на нарушение, независимо от факта, че Алегро ТД7 използва за реклама и продажба регистриран от него интернет сайт с домейн http:/prodecoders.com/. Първото е по т."а", че при отваряне на раздела "видео" се рекламират и предлагат за продажба изделия с наименованието тurbo decoder и shop-turbodecoder. Второто е по б."б", че в раздела "карта", като дистрибутор за България отново е посочена фирма Лъкилокс. Т. е по б."в", че надписът "prodecoder" се променя на shop-turbodecoder. В подкрепа на тези доводи са приложени към молбата и доказателства - стр. 329 до стр. 331 включително. Като не е обсъдила, нито възраженията, нито писмените доказателства, комисията е допуснала нарушение на правилата, което съставлява отменително основане по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Тя дължи произнасяне по всички въведени от заявителя обстоятелства и представени за целите на установяването им доказателства. В контекста на казаното, дължи анализ на поведението на Алегро ТД7 с оглед наличието на добросъвестна търговска практика по смисъла на чл. 29 ЗЗК и при оповестяване на Лъкилокс, като негов дистрибутор.
Основателна е жалбата и в частта й, в която се възразява за допуснато от КЗК процесуално нарушение, изразяващо се в липса дори на наченки на изследване относно твърденията в искането на Лъкилокс за неправомерно използване от ответните дружества на видоеклипове, показващи начина на употреба и представляващи същевременно реклама на производителя. Доколкото, като нарушител се сочи не само Алегро 7, но и Алегро ТД7 чрез изпозване на сайта shop-turbodecoder, към който препраща регистрирания от него сайт с домейн http:/prodecoders.com/, КЗК следва де се произнесе и по това обвинение.
По така изложените съобръжения, обжалваното решение в частта му по т. 2 е незаконосъобразно. Същото подлежи на отмяна, като преписката се върне на КЗК за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Неоснователна е жалбата, насочена срещу т. 3 от решението за установена липса на нарушения от страна на З.Б, като физическо лице. Субекти на отговорност по този закон са само физическите лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения от други негови субекти. От представените по делото удостоверения за вписване, се установява, че З.Б е била съдружник и управител на Алегро 7, както и е само съдружник в Алегро ТД7. По отношение на това дружество, единственото й установено участие е при съставяне на фактурата от 2.07.2015 г. В нея, като продавач фигурира самото дружество. Поради това само фактът на съставянето й, без при това тя да носи подписа на Борисова, не може да се интерпретира, като поведение съставомерно по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК.
Отделно от това, съдът съобрази, че отговорността й би могла да бъде ангажирана в случай, че се установи оказано съдействие на Алегро 7 за извършване на нарушения, независимо от обстояттелството, че по отношение на него първоинстанционната жалба не подлежи на разглеждане, поради липсата на правен субект, по отношение на който да се търси отговорност за антиконкурентно поведение. В тази връзка единственото доказано обстоятелство по преписката е наличието на договор за наем на домейн, сключен между З.Б и "Алегро 7 през 2014 г. По това време Борисова е съдружник и управител на търговското дружество и има качеството на свързано с него лице по смисъла на §1 ДР на ТЗ. Ето защо не би следвало да се разгрежда, като субект на самостоятелна отговорност, като физическо лице. Поради това жалбата, насочена срещу т. 3 от решението на КЗК е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на жалбата, разноските следва да се понесат от страните така, както са направени. В разпоредбата на чл. 143 АПК не е уредена хипотеза на дължимост на разноски при частична отмяна на административния акт. А доколкото съдебното производство е насочено към проверка на законосъобразността на издаден административен акт, същото няма материален интерес и не попада в хипотезата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
О. Б. Р. жалбата, подадена от "Лъкилокс" ООД ЕИК: 200964147 със седалище и адрес на управление в град София, ул. "Е. Й" № 2 против решение № 133 от 25.02.2016 г. по преписка КЗК № 508/557/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му по т. 1, в която е установена липса на извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗК от "Алегро 7" ЕООД (заличено в търговския регистър).
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3679/2916 г. на Върховния административен съд, четвърто отделене в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от "Лъкилокс" ООД, решение № 133 от 25.02.2016 г. по преписка КЗК № 508/557/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му по т. 2, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗК от "Алегро ТД7" ООД със седалище в град София.
ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за ново произнасяне в тази й част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Лъкилокс" ООД ЕИК: 200964147 със седалище и адрес на управление в град София, ул. "Е. Й" № 2 против решение № 133 от 25.02.2016 г. по преписка КЗК № 508/557/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му по т. 3, в която е установено, че не е извършено нарушение по по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК от З.Б от [населено място],[жк], [жилищен адрес].
ОСТАВЯ без уважение исканията на Комисия за защита на конкуренията и на "Лъкилокс" ООД за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението.