Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и каналазизация-Сливен" ООД, чрез пълномощника адв.. Р против решение № 157/12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 414/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Ви К-Сливен" ООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 94/15.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", с който са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085, 62 лева и лихва за забава общо в размер на 2 907, 00 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870, 00 лева и лихва за забава общо в размер на 1040, 73 лева и по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063, 14 лева...