Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на З. М. П изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място], насочена срещу решение № 274/06.11.2017 г., постановено по административно дело № 99/2017 г. на Административен съд – С. З. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че начинът, по който първоинстанционният съд е изчислил обезщетението за нанесени неимуществени вреди на ищеца е неправилен и не отговаря на понесените от него болки, унижения и страдания. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло предявената от него искова претенция.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София в представен по делото писмен отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител юрк.. С изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява. В представено по делото становище от процесуалния му представител юрк.. В оспорва жалбата и по същество заявява, че поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Намира решението на съда в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд – С. З е бил сезиран с иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за заплащане на сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.07.2015 г. до 15.10.2015 г. в резултат на нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, осъществено от администрацията на Ареста в гр. Х., а именно да му осигури в килията достатъчно жилищна площ, санитарен възел и течаща вода, естествена светлина и въздух. В молбата е посочено, че в килиите е имало мухъл, влага неприятни миризми и недостатъчно отопление, както и дървеници, непозволяващи на ищеца да спи нормално. В следствие на това ищецът е преживял емоционален и физически дискомфорт, чувствал се подтиснат, под постоянен стрес, в среда която унижава човешкото му достойнство. С обжалвания съдебен акт Г. Д "Изпълнение на наказанията" е осъдена, да заплати на Пашев сумата от 280 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста гр. Х., причинени му в процесния период, като искът е отхвърлен за разликата от 280 лева до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв.
Решаващият съд, за да постанови този резултат е приел, че за процесния период през който ищецът пребивава в А. [ място], е безспорно установено, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста – не са осигурени санитарни възли, които да се ползват от лишените от свобода свободно, без да зависят от волята на друго лице. Личният тоалет е два пъти на ден по график в общия санитарен възел, както следва: в работни дни от 06.00 ч. до 08.00 ч. – време за личен тоалет, вечеря и отново хигиена на общите помещения. В почивните дни е възможно пране и къпане. Следователно хигиена на ръцете преди второто за деня хранене – обедното, не е възможна, както и ежедневна хигиена на тялото. Приел е, че в килиите липсва източник на свеж въздух, тъй като прозорците са неотваряеми и въздух постъпва единствено от въздуховодите на вентилацията. Установил е още, че престой на открито не е бил осъществяван в исковия период, тъй като задържаните лица са отвеждани в стая с размер 14.5 кв. м., в която има достъп на свеж въздух и дневна светлина, но това не е престой на открито. Изложил е мотиви, че задържаните лица остават вътре в сградата, без възможност за свобода на движение, достъп до слънце и въздух, които са от особено значение за човешкото здраве и физиологичните процеси. По отношение на твърденията на ищеца за липса на медицинско обслужване и липса на извършена дезинсекция в килиите в които е пребивавал, съдът е счел, че същите не се доказват, поради което ги е отхвърлил като неоснователни. По тези съображения, първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства (удостоверителни документи от ответника за изпълнение на мярката „задържане под стража) действително се установява нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, предвид липсата на достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, на условия за ежедневна лична хигиена и лишаване от престой на открито. Приел е също, че за част от исковия период - 44 дни, ищецът е разполагал с достатъчно жилищна площ, а за 37 дни е бил подложен на кумулативното въздействие на недостатъчно жилищна площ, липса на достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, както и престой на открито. При тази установена фактическа обстановка, административният съд е приел, че изживените отрицателни емоции от Пашев, са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.
Предвид тези съображения решаващият съд, като се е съобразил с характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГДИН, както и претърпените морални страдания от ищеца, е приел, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 280 лв., а в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лв. е отхвърлил иска като недоказан.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.
В случая е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН.Оорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС възниква при нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, извършено от специализираните органи по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, като пряката и непосредствена връзка, вредите и техния размер се считат за установени и настъпили по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.Аистративният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, в които е пребивавал ищецът, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и същите са били заключвани. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск. Установено е също, че в килиите липсва източник на свеж въздух, тъй като прозорците са неотваряеми и въздух постъпва от въздуховодите на вентилацията. В същите е налице мухъл, влага и неприятни миризми. Основателно съдът е приел, че липсата на елементарни хигиенни и битови условия превишават нормалния праг на строгост, присъщ на мярката задържане под стража, с изпълнението на която е свързан престоят на ищеца в Ареста гр. Х. и е нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС.
Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че ищецът е доказал твърдените от него неимуществени вреди в резултат на нарушения на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС за претендирания период от 27.07.2015 г. до 15.10.2015 г., през който се е намирал в Ареста гр. Х.. Разпоредба на чл. 284, ал. 1 ЗИНС въвежда специална отговорност на държавата по отношение на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" или задържани с мярка за неотклонение "задържане под стража" за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон, а именно: да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКПЧОС, времетраенето на задържането, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Пашев за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.
Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 280 лв. за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Същото е съобразено и с периода, през който са търпени вредите.
Във връзка с направеното искане в представеното по делото становище (л. 31) от процесуалния представител на ГДИН - гр. С. за заплащане на юрисконсултско възнаграждение по делото, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, 3ИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт, е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в Закон за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274/06.11.2017 г., постановено по административно дело № 99/2017 г. на Административен съд – С. З. Решението не подлежи на обжалване.