Касаторът „Макс контрол груп“ ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 6047/22.10.2018г. по адм. д. № 6947/2018г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против мълчалив отказ на областния управител на О. С по жалба с рег. индекс № СФИ18-ТД26-86(2) от 14.03.2018г. на „Макс контрол груп“ЕООД. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено, като спорът бъде разгледан по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба Областния управител на О. С моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба от „Ем Си Д. Р“ ЕООД срещу мълчалив отказ на областния управител на област С. по жалба от 14.03.2018г., подадена срещу писмо № СФИ18-ТД26-86(1) от 28.02.2018г. на заместник кмета на Столична община, с което дружеството е уведомено, че не са спазени законовите изисквания за прилагане на чл. 25, ал. 3 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. В хода на производството съдът правилно е установил, че дружеството - жалбоподател се е вляло в „Макс контрол груп“ ЕООД, което е правоприемник на „Ем Си Д. Р“ ЕООД, но е разгледал жалбата по същество без да направи преценка за нейната допустимост. Съдът е приел, че областния управител не е по-горестоящ административен орган на заместник кмета на СО, поради което не е бил длъжен да се произнесе по жалбата от 14.03.2018г. и непроизнасянето не представлява мълчалив отказ, поради което е отхвърлил жалбата против мълчалив отказ на областния управител против писмото на заместник кмета на СО от 28.02.2018г. В мотивите си съдът е приел, че са събрани доказателства за компетентност на заместник кмета да подписва изходящи писма, тъй като е приел, че оспореното писмо от 28.02.2018г. има уведомителен характер.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда са основателни. По делото е представена заповед № СО15-РД-09-570/14.05.2015г. на кмета на СО, с която по т. 2 заместник кметовете са овластени да подписват изходящата кореспонденция на общината. По делото не са събрани доказателства какви функции са възложени на заместник кмет Д.Б от кмета на СО на основание чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, поради което изводът за характера на писмото като уведомително е необоснован. Ако на заместник кмет Барбалов са възложени функции относно местни данъци и такси на общината писмото от 28.12.2018г., в което има произнасяне по същество по законосъобразността на искането за издаване на заповед по чл. 25, ал. 3 от наредбата, би имало характер на писмен отказ, представляващ индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Също такъв характер би имало писмото, ако е подписано от заместник кмета в условия на заместване при отсъствие на кмета. В първата хипотеза по-горестоящ административен орган е кмета на СО, а във втората - на основание чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА писмото е могло да бъде обжалвано пред областния управител като акт на кмета на общината.

Съдът не е обсъдил дали жалбата, с която е сезиран е подадена в срок, както и подадената на 14.03.2018г. жалба до областния управител дали е подадена в срок, в който случай, ако писмото е подписано в условия на възложени функции на заместник кмета относно местни данъци и такси, жалбата до областния управител е следвало да бъде изпратена на кмета на СО за произнасяне на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, което съдът следва да извърши след като отмени мълчаливият отказ на областния управител.

Ако се установи издаване на писмото от заместник кмета в условия на заместване областният управител е компетентен да разгледа жалбата, с която е сезиран. На основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК съдът следва да задължи жалбоподателя да уточни кой акт оспорва пред съда – първоначалният акт или мълчаливият отказ на областния управител да бъде отменен първоначалният административен акт от 28.02.2018г.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане да се изпълнят горните указания. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6047/22.10.2018г. по адм. д. № 6947/2018г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.