Образувано е по касационна жалба на „Реинженеринг К.Р.Е.Т“ ООД, чрез адв.. М, срещу Решение № 549/14.03.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2370/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на отказ на гл. архитект на община Б., обективиран в писмо изх. № РД 7000-615(1)/17.07.2017 г., за съгласуване на схема и обяснителна записка към нея за разполагане на подвижни, разглобяеми елементи (палатки) и място за разполагане на подвижен търговски обект в имот с идентификатор 65259.16.35. по КККР на землището на село Самотино, местност „Кара дере“, община Б.. област В..

Ответникът – главният архитект на община Б., чрез адв.. Б, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Потвърденият от административния съд отказ е издаден по заявление на дружеството от 03.07.2017 г. с очертания по-горе предмет. В обяснителната записка–схема обектът е оприличен на „палатков лагер от рода на подвижен къмпинг една звезда“, който ще бъде разполаган за период от 2-3 месеца през лятото. Поземленият имот, в който би била реализирана инициативата, представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.

Решаващите изводи на първата инстанция за законосъобразността на отказа съответстват на материалния закон.

Дори извън условията за категоризация на къмпинг „една звезда“ по Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, предполагащи квалификация на обектите от този вид, която се различава от твърденията на страната за липсата на намерение за извършване на застрояване, основанието да се откаже съгласуване на схемата следва от съотнасянето на съдържанието на заявената дейност към характера на поземления имот.

Земеделските земи се използват само за земеделски цели – чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ, предназначението им е дефинирано в ал. 2 на текста, а промяната му за неземеделски нужди се разрешава по реда на Глава пета от ЗОЗЗ.

В случая няма данни подобна промяна да е осъществена, описаният в искането до администрацията обект е с белезите на къмпинг (вж. § 1, т. 9 от цитираната наредба), т. е. туристически, и затова е несъвместим с предназначението на земята, което пък е в зависимост от нейния характер. Всяка дейност в земеделска земя, необслужваща земеделското производство (арг. чл. 2 ЗСПЗЗ), е недопустима. Забраната за нея, противно на довода в жалбата, че такава не е установена, се извежда от позитивната уредба на възможните цели за използване на земята без да се променя предназначението й.

Без значение за законосъобразността на отказа са конкретните намерения, стоящи зад искането до гл. архитект, както и техническите параметри на отделните елементи от „къмпинга“. Определящият критерий за проверката на предпоставките за съгласуване на схемата е предназначението на обекта.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2 АПК.

Въпреки изхода на спора, разноски на ответника по касация не се дължат, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 549/14.03.2018 г. на Административен съд– Варна по адм. дело № 2370/2017 г. Решението е окончателно.