Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС).

Образувано е по касационна жалба на Р.Х от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.. М, срещу решение № 324 от 20.09.2018г., постановено по адм. дело № 461/2018г. по описа на Административен съд – гр. В., 4 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1359 от 31.07.2018г. на Кмета на община В., с която на основание чл. 65 ал. 1 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката недвижим имот – частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в [населено място], [адрес], тъй като се държи без правно основание.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не е съобразено, че спорното обищнско жилище, обитавано от жалбоподателката е единственото й такова и съответно при изземването му е допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 39 ал. 1 т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА).

Ответникът кметът на община В. неизразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна

За да постанови оспореното решение АС – гр. В. е приел, че със заповед от 2014г. и сключен въз основа на нея договор за наем жалбоподтелката и семейството й са...