Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Б.С, от [населено място], чрез пълномощника адв. А.Т, срещу Решение № 313 от 31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 374/2017 г. по описа на Административен съд Перник в частта, с която e отхвърлен иска за сумата над 345 (триста четиридесет и пет) лева до пълния предявен размер от 600 (шестстотин) лева. Счита решението в оспорената част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му в тази част. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. П., чрез гл. юрк.. В, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Перник е осъдил ОД на МВР - Перник да заплати на Б.С, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 345 (триста четиридесет и пет) лева, както и разноски по делото в размер на 351 (триста и петдесет и един) лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 16-5314-000507 от 17.08.2016 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник, на Б.С са наложени административни наказания „глоби“ в общ размер на 2 130 лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същото е обжалвано и с Решение № 311 от 20.06.2017 г., постановено по НАХД № 181/2017 г. по описа на Районен съд Перник е отменено като незаконосъобразно. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Установено е, че в производството по оспорване на НП, ищецът е заплатил на адв.. Т сумата от 600 (шестстотин) лева в брой, съгласно представен по НАХД № 181/2017 г. по описа на Районен съд П. Д за правна защита и съдействие (л. 12), за процесуално представителство по посоченото дело.

При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди.

По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде изплатено, първостепенния съд е приел, че заплатения от страната хонорар в наказателно-административното производство е завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че правната помощ се свежда до изготвяне на жалба, тъй като защитата не се е явила в съдебно заседание, а самото производство е приключило на една инстанция, поради което е налице основание за намаляването му до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който смисъл е постановил решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал.

В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

При установените по делото факти съдът е направи обоснован извод за наличие на предпоставките за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. Обосновано също така съдът е приел, че адвокатският хонорар, заплатен по административно-наказателното дело е необосновано завишен с оглед характера на производството, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и защитата се изразява в написване на жалба до съда.Затова и съдът е определил размера на действително дължимото възнаграждение и присъдил обезщетение в размер, който съответства на обема и качеството на осъществената правна защита.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата от делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313 от 31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 374/2017 г. по описа на Административен съд Перник. Решението е окончателно.