Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София против решение № 7483/11.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8443/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22221916007960-091-001/30.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София.

Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно наличието на действия по укриване на факти и обстоятелства и игнориране на обективни обстоятелства и доказателствата за тях за недобросъвестно поведение на управителя, чиято отговорност е ангажирана по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Според касатора отговорността на управителя в посочената хипотеза предполага недобросъвестно поведение. В случая недобросъвестността на ревизираното лице се изразява в неизпълнение на задължението му за внасяне на удържания данък, предвидено в чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ. Предвид обстоятелството, че в процесния период м. 04.2011 г. - м. 09.2011 г. за предприятието не е съществувало задължение да декларира дължимия данък при източника по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ, касаторът счита, че са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, изразяващи се в невнасяне на данъка в установения от закона срок.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - И.И, чрез процесуалния си представител адв. М.Е оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорност на И.И в качеството му на управител на Металекспорт ЕООД в периода 01.04.2011 г. - 30.09.2011 г. за дължимия и невнесен от дружеството окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за изплатени доходи по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДДФЛ в размер на 326 642.67 лева и съответните лихви в размер на 207 495.70 лева.

За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не са установени две от кумулативно предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице - управител за задълженията на търговското дружество. Според съда по делото безспорно е установено, че ревизираното физическо лице като едноличен собственик на капитала и управител на Металекспорт ЕООД в периода 01.04.2011 - 30.09.2011 е от кръга на лицата по чл. 19, ал. 1 ДОПК. По делото е установено, че в ревизирания период дружеството има задължения за данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ, който е удържан, но не е невнесен в предвидения от закона срок по чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че липсват укрити факти и обстоятелства, които по закон ревизираното лице е било длъжно да обяви пред органа по приходите или пред публичен изпълнител. В мотивите си е посочил, че през периода 01.04.2011 г. - 30.09.2011 г., когато И.И е бил управител на Металекспорт ЕООД не е налице задължение за подаване на декларации с данни за изплатените доходи и удържания данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ и обявяване на тези обстоятелства пред органа по приходите, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ДОПК. От доказателствата по делото съдът е установил, че за изплатените доходи по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ през този период и данни за физическите лица, от които са изкупувани отпадъци от черни и цветни метали с битов характер, дружеството е подало в законовия срок справка по чл. 73 ЗДДФЛ с вх. № 22000123320021/27.04.2012 г. Установил е също, че дружеството е обявило пред органите по приходите обстоятелството, че удържаният данък не е внесен с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ в предвидените от закона срокове. При ревизията на дружеството органите по приходите са установили, че извършените покупки на черни и цветни метали са документирани съгласно чл. 120, ал. 4 ЗДДС. При тези обстоятелства съдът е приел, че не са налице укрити факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органите по приходите и да не ги обявило. За недоказан е приел и последният елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК - съществуването на причинно - следствена връзка между несъбирането на задълженията на дружеството и поведението на ревизираното лице. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти за ангажиране отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото и за установяване на всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на И.И за задължения на Металекспорт ЕООД за удържан и невнесен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ.

Условията за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК са кумулативни: 1/ лицето да има качеството член на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3/ да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото лице, както и 4/ причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Липсата на което и да е от тези условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на лицата по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Доказателствената тежест е на органите по приходите.

Изводите на съда, че са доказани само две от предпоставките - качеството на ревизираното лице - управител на задълженото лице по чл. 14, т. 2 ДОПК и наличието на задължения за данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ, който не е внесен, се подкрепят от доказателствата по делото. Останалите две предпоставки - поведение на лицето, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, както и причинно - следствена връзка между такова поведение и несъбирането на задълженията на дружеството, не са установени в конкретния случай. В съответствие с чл. 19, ал. 1 ДОПК съдът е приел за релевантно неизпълнението на съществуващо задължение за лицето да обява/декларира пред органи по приходите на факти и обстоятелства от значение за задълженията на дружеството. В случая за периода, през който И.И е бил управител на Металекспорт ЕООД не е имал задължения да обявява, съответно да декларира пред орган по приходите или пред публичен изпълнител изплатените в периода м. 04.2011 - м. 09.2011 г. доходи на физически лица по чл. 13, ал. 1, т. 2 б. "г" ЗДДФЛ и удържания и невнесен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ.Т задължение е възникнало за предприятието, платец на дохода в по-късен период - с подаването на справка по чл. 73 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година и с подаването на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за дължимите, но невнесени данъци към 31.12.2012 г., в срок до 31 юли 2013 г. на основание § 60 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). По делото е установено, че дружеството е подало и изпълнило тези си задължения, в предвидените от закона срокове, поради което фактът на невнасяне на дължимия данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за процесния период на 2011 г. не е укрит от органите по приходите. В тази връзка неоснователно е позоваването на цитираното в касационната жалба решение № 14337/21.11.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 7791/2018 г., тъй като касае отговорност на управителя за невнесен от търговското дружество данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за 2013 г., поради укриване на факти и обстоятелства, изразяващо се в неподаване на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. В разглеждания случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, в периода от 01.04.2011 г. - 30.09.2011 г. управителят на Металекспорт ЕООД не е имал задължение да декларира пред органите по приходите невнесения в срок окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. Задължението е въведено с изменението на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (ДВ бр. 94/2012 г. в сила от 01.01.2013 г.).

Неотносими към фактическите основания, пораждащи отговорността на управителя са доводите в касационната жалба относно недобросъвестността на ревизираното лице, изразяваща се в знание за дължимия и невнесен данък от дружеството. След като управителят не е имал задължение да обявява или декларира това обстоятелство пред органите по приходите, то само факта, че му е известно съществуването на невнесен данък, не е достатъчен да ангажира отговорността му за задълженията на дружеството в посочената хипотеза на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

По същите съображения следва да се приеме за недоказан и последният елемент от фактическия състав, при който се реализира отговорността третото лице - причинно - следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на публичните задължения за данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за периода на 2011 г.

От изложеното следва, че органите по приходите и решаващият орган в съдебното производство не са изпълнили доказателствената си тежест в процеса и не са установили кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК спрямо И.И за периода 01.04.2011 г. - 30.09.2011 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил издадения ревизионен акт, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 840 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2019 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7483/11.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8443/2018 г.,

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София при ЦУ на НАП да заплати на И.И от [населено място] сумата 840 лева съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно.