О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3081

Гр. София, 22.11.2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : А. Н. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1118 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЕВОН СТИЛ“ ЕООД и Х. Н. М., чрез процесуалния им пълномощник – адв. С. Н., срещу решение № 51/22.01.2024г., постановено по в. т.д. № 476/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решение № 35 от 18.03.2023 г., по т. д. 113/2022 г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, е признато за установено по отношение на „ДЕВОН СТИЛ“ ООД, и Х. Н. М. по исковете по чл. 422 ГПК, че имат солидарно задължение към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, произтичащо от договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 г., за следните суми: 45 600,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението; 2822,84 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. - 22.10.2021 г.; 546,61 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 20.03.2021 г. - 28.11.2021 г.; 1458,50 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода 20.03.2021 г. – 28.11.2021 г.; 176,33 лв. - просрочена лихва (миграция) към 20.03.2021 г. и 114,00 лв. - такси и разходи по договора към 29.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 438 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 706/2021г. по описа на Районен съд — Пирдоп.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърдят, че договорът от 14.05.2019г. и анексите към него не отговорят на изискванията на чл. 430 ТЗ поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения и поради това са нищожни. В жалбата акцентират върху важността кредитополучателят да е подписал първоначален погасителен план при сключване на договора, а това според тях не било установено по делото. Сочат, че нямало яснота и достатъчно данни за дължимите през 2021г. месечни вноски. Поддържат, че неправилно е прието, че остатъчната главница към 22.10.2021г. е в размер на 42 000 лв., тъй като кредиторът / банката/, поради нарушените права на кредитополучателя, е превърнал разсроченото главно парично задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо, респ. е увеличил неправомерно насрещната престация. Твърдят и че датата на предсрочна изискуемост, сочена от банката – 22.10.2021г. била незаконосъобразна, излагайки съображения относно връчването на поканите от 02.09.2021г. и тяхното съдържание. Поддържат, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като излагат съображения относно ГЛП. По изложените доводи претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1. „Моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва ли да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника – 08.02.12г.?“, за който въпрос считат, че САС се е произнесъл в противоречие с решение №23/24.03.2015г. по т. д.№1717/2013г., 1 т. о. и решение №132/02.10.2015г. по т. д.№1907/2014г., 1 т. о.;

2. „Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква ли уведомлението да е достигнало до длъжника?“, по който въпрос поддържат, че е налице произнасяне на САС в противоречие с решение №40/17.06.2015г. по т. д.№601/2014г., 1 т. о.;

3. „Следва ли волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника?“, по който поддържат произнасяне в противоречие с т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК, решение № 64/09.02.2015г. по гр. д. №5796/2014г., 4 г. о., решение № 420/11.02.2015г. по гр. д.№3079/2014г.,4 г. о., решение №40/17.06. 2015г. по т. д. №601/2014г., 1 т. о.;

4. „Изисква ли се при повторно обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, уведомлението да е достигнало до длъжника, след като първото обявяване е достигнало до него?“, за който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба –„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадения писмен отговор от 21.05.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Д., като поддържа да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на разноски за производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че е безспорно, че между страните е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год. и анекси към него № 1 от 30.05.2019 год., № 2 от 10.01.2020 год., № 3 от 11.02.2020 год., № 4 от 04.06.2020 год. и № 5 от 06.01.2021 год., съгласно който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, е предоставил на „ДЕВОН СТИЛ” ООД - кредитополучател, и Х. Н. М. и И. Т. М., като солидарни длъжници, револвиращ кредит в размер до 50 000 лева с цел рефинансиране на овърдрафт – с усвоен размер от 49 600 лева. Счел е, че съгласно т. 15.3 от договора, И. Т. М. и Х. Н. М., които били управители и собственици на „ДЕВОН СТИЛ“ ООД към датата на сключване на договора, се задължили да отговарят солидарно за всички задължения на кредитополучателя. САС е посочил, че с анекси № 1 – 5 към договора страните изменили сроковете за усвояване и погасяване на кредита, максималния кредитен лимит до 46 800 лева и размера на договорната надбавка, участваща при формиране на годишния лихвен процент, като въвели гратисен период за погасяване на вноските по кредита, а съгласно т.7.1.1 от анекс № 5 от 06.01.2021 г. договорили нова схема за издължаване на кредита, като считано от 20.03.2021г. са дължими осем месечни вноски по 400 лв., с падеж 20-то число на месеца, и последна изравнителна от 42 400 лв., дължима на 11.11.2021г., която е и датата на крайния падеж.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че след констатирано от банката преустановено плащане на дължими по кредита месечни вноски след 20.03.2021 г., до кредитополучателя и съдлъжниците били изпратени уведомителни писма, че са просрочени четири вноски за главница и лихви в общ размер на 4 194.78 лева, които да бъдат заплатени в 14-дневен срок от получаването на поканите, като при неизпълнение непогасеният остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по него, ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканите са връчени на кредитополучателя и съдлъжниците на 02.09.2021 г. Апелативният съд е отчел, че от извлечението от счетоводни книги е видно, че предсрочната изискуемост е обявена от банката на 22.10.2021 г., към която дата общото салдо по кредита възлизало на 50 718.28 лева, от които 45 600 лева – главница, 5 004.28 лева – лихви и 114 лева – такси. На 29.11.2021 г. ищецът подал до РС – Самоков заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по образуваното ч. гр. д. № 20111860100706 на РС – Пирдоп му били издадени заповед за незабавно изпълнение от 02.12.2021 г. и изпълнителен лист от 06.12.2021 г.

Въззивният съд е приел, че не е спорно по делото усвояването от ,ДЕВОН СТИЛ“ ООД на сумите по процесния договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019, наличието на договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя, изразяващо се в неплащане на договорените дати на определените месечни погасителни вноски, което е дало основание на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, извършено с покани, връчени на 02.09.2021г. САС е приел, че водените след уведомяването преговори са завършили с неуспех, и не са породили никакво изменение по отношение на правоотношението, поради което не е налице ново задължение за банката за повторно уведомяване на длъжниците. Счел е, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена, доколкото са налице са всички изискуеми елементи от фактическия й състав - обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. САС е посочил, че за да бъде дерогирано това действие, то следва да има ново, последващо волеизявление на кредитора в този смисъл и то в писмена форма, както изявлението за обявяването на предсрочната изискуемост, а такова липсва. Въззивният съд е приел, че добросъвестното преговаряне от страна на кредитора за доброволно уреждане на отношенията не би могло да бъде приравнено на дерогиране на предсрочната изискуемост и същият да търпи негативни последици от безуспешно водените преговори. Независимо от горното, САС е посочил, че дори и да не бъдат възприети горните изводи, то е настъпил крайният падеж по кредита, тъй като изискуемостта и на последната вноска на претендираното задължение е настъпила на 11.11.2021г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора. При така изложените мотиви е отменил първоинстанционното решение и уважил исковете за предявените суми.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното решение правният въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение, постановление или с трайната практика на ВКС по същия. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първите три поставени от касаторите въпроса относно момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, необходимостта от изявление на кредитора и достигането му до длъжника, са взаимосвързани. Те не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не съставляват общо основание съгласно чл. 280, ал.1 ГПК. Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска е, че е настъпил крайният падеж на кредита и то преди датата на заявлението по чл. 417 ГПК, който факт следва да бъде съобразен съгласно чл. 235 ГПК. Поради това отговорите на въпросите не биха довели до различен резултат по спора. Те не се явяват обуславящи неговия изход. Тези въпроси не покриват и допълнителния селективен критерий, тъй като не са разрешени от апелативния съд в противоречие, а съгласно задължителната практика на ВКС. При постановяване на въззивния акт е съобразена установената с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г., постановено по тълк. д. № 4/2014 година на ОСГТК на ВКС практика, че за да настъпи ефектът на предсрочната изискуемост не е достатъчно само да са настъпили предвидените в нормативен акт или в договор между страните предпоставки, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а да е налице изявление на банката кредитор, както и че самото изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да се съдържа както в нарочен документ, така и да бъде инкорпорирано в други документи, като въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали кредиторът е направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и кога то е породило своето действие. Съгласно тълкувателното решение предсрочната изискуемост може да бъде обявена преди предявяване на иска, едновременно с него, но и в хода на вече висящо съдебно производство, като по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът ще следва да вземе предвид този факт, както и настъпването на крайния падеж. Посочените от касатора решения на ВКС, съставляващи казуална практика, не съдържат отговор на поставените въпроси и са неотносими.

Четвъртият поставен от касаторите въпрос, а именно дали се изисква при повторно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ново уведомление, което да е достигнало до длъжника, също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че е налице повторно обявяване на кредита за предсрочно изискуемост, а само че има различна дата на осчетоводяването й, като основен и решаващ мотив за уважаване на исковете, е настъпилият краен падеж на кредита, поради което не може да се приеме, че въпросът е обуславящ. Следва да се посочи, че по този въпрос касаторите не обосновават надлежно и наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, на който се позовават бланкетно.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът по касация е претендирал такива, като е представляван от процесуален представител – адв. Д., но няма представени доказателства за направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, или други сторени разноски, поради което не му се следват такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 51/22.01.2024г., постановено по в. т.д. №476/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.