Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, представлявано от С.Р, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Р против решение № 162 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС), с което е отменен мълчаливия отказ на касатора за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № РД-04-2478/05.07.2017 г., подадено от Д.Д.И се отмяна на обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Д.Д изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество предвид наличните доказателства по делото и доводите на страните е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № РД-04-2478/05.07.2017 г. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат е приел за установено, че ответникът е пасивно легитимиран орган по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ във вр. § 1, т. 4 от ДР на същия закон. Оспорваният мълчалив отказ е в нарушение на чл. 28, ал. 2 от специалния закон, която норма е императивна. Задълженият по закон субект не е изпълнил законово вменено му задължение да се произнесе с отказ или да удовлетвори подаденото заявление, като осигури достъп до търсената обществена информация. В резултат съдът е отменил оспорвания мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят.
Аргументирано съдът приема, че „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване на релевантните правни норми за правилно. Съгласно посочения текст ЗДОИ се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от посочените в ал. 1, вкл. публичноправни организации.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ): „Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала или чрез граждански дружества по ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ). Общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон.“ В регистъра на търговските дружества с общинско участие в община С. „В и К Сливен“ ООД е вписано под № 14, а съгласно фирменото досие на търговското дружество Държавата има дял в него 51 %, О. С – 30 %, О. Н. З – 10 %, О. К 5 % и О. Т – 4%.
Статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Поради това законосъобразно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че дружеството е задължен субект и следва да предостави информация, поискана по реда на ЗДОИ, ако не са налице предвидените в закона основания за отказ. Липсата на мотивирано произнасяне в разписаната от закона писмена форма съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е нарушение, което води до незаконосъобразност на акта и е самостоятелно основание за отмяна. В случая такова произнасяне няма, поради което правилно АС е отменил мълчаливия откза и е върнал преписката за ново разглеждане на подаденото заявление при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
По тези съображения доводите на касационния жалбоподател пред АС, че дружеството не е задължен субект и възражението му и пред двете инстанции, че не дължи информация по ЗДОИ не могат да бъдат споделени. Видно е от съдържанието на заявлението, че търсената информация е обществена по своя характер и касае документи във връзка с проведени процедури по ЗОП, конкретизирани в достатъчна степен от заявителя.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно е искането на адв.. Д за присъждане на възнаграждение в нейна полза в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което съдът определя в размер на 500 лева, платими от касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да заплати на адвокат К.Д разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.