Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Трейдър 21“ ЕООД, гр. П. срещу Решение № 814 от 16.04.2018г., постановено по адм. дело № 1645 от 2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401697-091-01 от 17.12.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, с която е отказан данъчен кредит в общ размер от 63 022.08 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 343.15 лв., потвърдена с Решение № 209 от 17.03.2015г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Пловдив при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с представения предходен РА, с който е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик и при аналогични съпътстващи доказателства. Акцентира върху извършените по банков път към доставчика плащания за стоките, като се позовава и на заключението на експерта по проведената ССчЕ. Намира, че изводите на съда противоречат на разясненията на СЕС, дадени с решението по дело С- 80/12. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен...