Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. П. срещу Решение № 2111 от 22.10.2018г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2207/2018г. С него се отменя Заповед № № ЗИХУ 42/Д-РВ/3947 от 08.05.2018 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД04-0438/27.06.2018 г. на Директора на Р. Д “Социално подпомагане” гр. П., с която на С.Ч от [населено място] е отказана целева помощ по чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) отм. с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за хората с увреждания - ДВ, бр. 105 от 18 декември 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба не се извличат касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

В съдебно заседание касаторът, при редовно призоваване, не се явява, но в писмено становище поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендирането разноски пред настоящата инстанция.

Ответницата С.Ч, чрез адвокат А.Н, в депозиран писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата, развивайки подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендират се и разноски в условията на оказване на безплатна правна защита и съдействие на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество...