№ 198

[населено място], 29.11.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1124 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2952/19.03.2024г. на „Еврокапитал-България“ ЕАД (в несъстоятелност) за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 18.10.2021г. по в. т.д. № 136/2021г. на Апелативен съд – Бургас.

С въззивното решение е обезсилено решение от 10.12.2020г. по т. д. № 274/2019г. на Окръжен съд Бургас в частта на уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между „Еврокапитал-България“ ЕАД, лизингополучател, и „И Еф Д. Л. ЕАД (с последващи наименования „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и „М Лизинг“ ЕАД), лизингодател, договор за лизинг № 004572-002 от 25.06.2008г. с лизингов обект хотелска сграда в [населено място], [улица], и производството по делото в тази част е прекратено. Прекратено е производството и по евентуалния иск за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на лизинговия договор. Отхвърлени са предявените, също при условия на евентуалност, искове по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за продажба от 26.06.2008г. на недвижимия имот, предмет на лизинговия договор (нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 2381, дело № 289 от 26.08.2008г. по описа на нотариус Л. К. , сключен между „Еврокапитал-България“ ЕАД, продавач, и „И Еф Д. Л. ЕАД, купувач.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в предходно производство по гр. д. № 357/2016г. по описа на Окръжен съд Бургас, образувано по иск на лизингодателя по чл. 422 от ГПК срещу „Еврокапитал-България“ ЕАД (във връзка с ч. гр. д. № 1544/2016г. на Районен съд – Бургас - заповедно производство) за предаване на лизинговия актив по лизинговия договор, е била постигната съдебна спогодба. Страните са приели, че договорът за лизинг от 25.06.2008г. е прекратен на 27.11.2015г. и лизинговият имот подлежи на връщане. Съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК сключената и одобрена спогодба има значение на влязло в сила решение, установяващо със сила на пресъдено нещо, че договорът за лизинг е действителен и поражда произтичащата от факта на прекратяването последица относно правото да се получи недвижимия имот, собственост на лизингодателя. Преклудирани са всички факти, на които „Еврокапитал-България“ ЕАД е могло да основе правоизключващи възражения, в т. ч. относно нищожността на договора за лизинг. С водените искове по т. д. № 274/2019г. на Окръжен съд Бургас дружеството е поискало преразглеждане на вече решен правен спор, недопустимо съгласно чл. 299 от ГПК.

Въззивното решение е влязло в сила на 13.03.2024г., когато не е било допуснато до касация съгласно определение № 50014 от 13.03.2024г. по т. д. № 897/2022г. на ВКС, ТК, І т. о.

Молителят поддържа, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК за отмяна на решението на Апелативен съд – Бургас. То е основано на съдебна спогодба, която е постигната в производство, което не е обвързвало със сила на пресъдено нещо синдика и кредиторите на несъстоятелното дружество. Производството по несъстоятелност на „Еврокапитал-България“ ЕАД е било открито с решение № 97 от 25.03.2019г. по т. д.н. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас.

Насрещната страна „М Лизинг“ ЕАД оспорва редовността, допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Според дружеството няма основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Посочената от молителя съдебна спогодба от 02.02.2017г., постигната по т. д. № 357/2016г. на Окръжен съд – Бургас, не е основание за отмяна. Спогодбата е сключена още преди започването на съдебното производство, по което е постановено атакуваното решение, и не е била отменяна, обявявана за нищожна, унищожавана или разваляна нито преди приключване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито след това. Изложените в молбата за отмяна твърдения не са относими и към никоя от останалите хипотези на чл. 303 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 307, ал. 2 ГПК намира следното:

Подадената молба за отмяна е редовна и допустима, съгласно изричното произнасяне на съдебния състав с определение № 1724 от 21.06.2024г.

По същество молбата е неоснователна.

Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК изисква съдебното решение, чиято отмяна се иска, да е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение и впоследствие това постановление да е отменено. Съгласно възприетото в мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС трябва да се касае за решение, обусловено от задължителната сила на друго съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. При отмяна делото подлежи на връщане на въззивния съд (като съд по същество на спора), за да се съобрази отпадналата задължителна сила на обуславящото решение или на административния акт за повдигнатия пред съда спор.

В молбата за отмяна по настоящото дело молителят се позовава на постигната през 2017г. спогодба по гр. д. № 357/2016г. по описа на Окръжен съд Бургас със страни „Еврокапитал-България“ ЕАД и „М Лизинг“ ЕАД и при която не са участвали синдикът и кредиторите на несъстоятелното дружество. Съдебната спогодба обаче не е постановление на съд или на друго държавно учреждение. Спогодбата в исковото (съдебно) производство представлява двустранен договор, а определението на съда, с което тя се одобрява, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер (т. 8 на Постановление № 7 от 28.11.1973г., Пленум на ВС). Поради това спогодбата и определението за одобряването й не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, която не може да се тълкува разширително.

Отделно от това чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставя отмяна на обуславящото решението постановление, настъпила след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска (след приключване на съдебното дирене във въззивното производство). В случая такива обстоятелства също липсват.

Не се твърди, нито установява постигнатата по гр. д. № 357/2016г. съдебна спогодба да е отменяна, унищожавана, разваляна, обявявана за нищожна, относително недействителна или друго. Твърдението на молителя е, че синдикът и кредиторите не са обвързани от сключената спогодба.

Тези обстоятелства, дори да са относими, е можело да бъдат посочени и съобразени в производството по т. д. № 274/2019г. на Окръжен съд Бургас. Производството по несъстоятелност срещу „Еврокапитал-България“ ЕАД е открито преди образуването на т. д. № 274/2019г. на Окръжен съд Бургас, съгласно постановеното по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ решение № 97 от 25.03.2019г. по т. д.н. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас, а дружеството е обявено в несъстоятелност преди постановяване на първоинстанционното решение в това производство (с постановеното по реда на чл. 710 от ТЗ решение № 260098 от 30.10.2020г. по т. д. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас). Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни решения на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, но не и средство за проверка на правилността им.

С оглед на изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2952/19.03.2024г. на „Еврокапитал-България“ ЕАД (в несъстоятелност), с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. „Е“, за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 18.10.2021г. по в. т.д. № 136/2021г. на Апелативен съд – Бургас на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2