Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/, приподписана от юриск. Д.С, против Решение № 2341 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1508/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното решение по жалба на "А. Г“ ЕООД, ЕИК 201581165, е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316008127-091-001/06.02.2018 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Варна, потвърден с Решение № 65/27.04.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ Варна, с който по реда на чл. 122 ДОПК на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 9 299, 99 лева и лихви в размер на 3 641, 28 лева, за 2014 г. в размер на 10 000 лева и лихви в размер на 2899, 19 лева.
Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебният състав правилно е възприел фактите по делото, но неправилно е тълкувал съобразно тях приложимите процесуални норми. Счита, че противно на приетото от съда, решението за отвод правилно е издадено от директора на ТД на НАП Варна. Навежда оплакване, че погрешно е прието от съда, че не са налице предпоставките за изземване на преписката от органа възложил ревизия, тъй като от мотивите на искането за отвод на Р. се установява, че е такова за отвод на екипите в ИРМ Добрич, доколкото наличните там два екипа са с ръководители, които са участвали в извършването на първата ревизия на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ДОПК като счита за допустимо друг член от състава на екипа да поиска отвод на целия екип, поради което изводите на съда са в противоречие със закона. Излага съображения, че решението за изземване разглеждането и решаването на производството на директора на ТД на НАП Варна е мотивирано с изричното посочване на фактите и обстоятелствата, включително направеното искане за отвод. Моли атакуваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на направените в двете съдебни инстанции разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Към касационната жалба са приложени Заповед Д-568/22.04.2016 г. на директора на ТД на НАП Варна, Решение № Р-03000316008127-098-001/21.11.2016 г.
Ответникът - "А. Г“ ЕООД, редовно уведомен, с писмен отговор, подаден от адв. Д.Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробно фактическата обстановка, като твърди, че съгласно чл. 76, ал. 2 ДОПК отвеждането се извършва от органа, възложил ревизията – в случая от С.А, а не от териториалния директор, поради което издаденото от последния Решение № Р-03000316008127-099-001/21.11.2016 г. е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Наред с това счита решението за изземване на преписката от възложителя на ревизията, ръководителя на ревизията и ревизора за немотивирано, тъй като не е обосновано наличието на законовите предпоставки. Според касатора допуснатите процесуални нарушения правилно са преценени от съда като такива, водещи до нищожност на ревизионния акт като издаден от некомпетентен орган. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила. Иска присъждането на сторените в настоящата съдебна инстанция разноски.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на производството пред Административен съд – Варна е бил валидността и законосъобразността на РА № Р-03000316008127-091-001/06.02.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 65/27.04.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който по реда на чл. 122 ДОПК на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 9 299, 99 лева и лихви в размер на 3 641, 28 лева, за 2014 г. в размер на 10 000 лева и лихви в размер на 2899, 19 лева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен посочения ревизионен акт с мотива, че последният е издаден при липса на компетентност на органа по приходите.
При формирането на крайния си извод административният съд е приел от фактическа страна, че настоящата ревизия е повторна, след отмяна с Решение № 298/07.11.2016 г. на РА № Р-03001815009718-091-001/17.06.2016 г. издаден от Р.С на длъжност главен инспектор по приходите – възложил ревизията и от Р.Ж на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Първата ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ издадена на 27.11.2015 г. от Р.С, на длъжност началник сектор. Със ЗВР е определено ревизията да се извърши от Р.Ж – гл. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Б.П –инспектор по приходите. С последваща две заповеди от 07.03.2016 г. и 06.04.2016 г., издадени от Р.С, е удължаван срока за извършване на ревизията. На 19.05.2016 г. е издаден ревизионен доклад /РД/ от Р.Ж и Б.П. На 17.06.2016 г. е издаден ревизионен акт от Р.С – възложила ревизията и Р.Ж – ръководител на ревизията. С решение № 298/07.11.2016 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане при ТД на НАП Варна, за възлагане на нова ревизия на друг ревизиращ екип за издаване на нов РА.
След връщане на преписката със ЗВР № Р-03000316008127-020-001/21.11.2016 г., издадена от С.А - възложител на ревизията и на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложена настоящата повторна ревизията на „А. Г“ ЕООД, обхващаща задължения за корпоративен данък за 2013 г и 2014 г., като е посочено, че ревизията следва да се извърши от Р.С – ръководител на ревизията и С.И– старши инспектор по приходите. На същата дата - 21.11.2016 г., е депозирано искане за отвод от Р.С - ръководител на ревизията, в което се посочва, че лицето е участвало при издаването на отменения РА и с цел безпристрастност при установяването на всички факти, не следва да бъде включвана в ревизиращия екип.
На 21.11.2016 г. е издадено решение за отвод № Р-03000316008127-099-001/21.11.2016 г. от директора на ТД на НАП Варна – М.К, с което е отведена С.А на длъжност началник сектор в ТД на НАП, от участие в ревизията, възложена със ЗВР № Р-03000316008127-020-001/21.11.2016 г.
На 21.11.2016 г. е издадено и решение № Р-03000316008127-098-001 на Директора на ТД на НАП – Варна – М.К, за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, с което на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззета за разглеждане и решаване преписка с № Р -03000316008127, свързана с „Аутомотив груп“ ЕООД от С.А в качеството й на орган възлагащ ревизията, Р.С – ръководител на ревизията и С.И – ревизор и е възложил правомощията по възлагането и извършването на ревизията на Н.Б – възлагащ орган, Б.Б – ръководител на ревизията, Т.Н – ревизор. При тези мотиви е издадена последваща ЗИЗВР № Р-03000316008127-020-002/21.11.2016 г. от Н.Б – възлагащ орган, с която като ръководител на ревизията е определен Б.Б, а като ревизор - Т.Н.
При тази фактическа обстановка и след оценка на приложените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че искането за отвод е депозирано от Р.С – ръководителя на ревизията, поради което и на основание чл. 76 ДОПК по него е следвало да се произнесе органът, възложил ревизията, а не директорът на ТД на НАП Варна. Изложил е мотиви, че въпреки искането за отвод да е подадено от ръководителя на ревизията, директорът на ТД на НАП при постановяване на решението си е отвел друго лице - С.А - орган, възлагащ ревизията, като е посочил, че не са представени доказателства последното да е направило такова искане.
В подкрепа на крайния си извод, решаващият състав е посочил, че Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-03000316008127-098-001/21.11.2016 г. на директора на ТД на НАП Варна от лицето С.А и възлагането му на Н.Б, заемаща длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, не е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Счел е, че настъпването на визираните в нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предпоставки не може да бъде изведено от представените по делото доказателства, тъй като последните не съдържат данни за отвод или самоотвод или за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на С.А и на С.И. Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие с приложените по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е стигнал и до правилните правни изводи при тълкуването и прилагане на приложимите в случая процесуални норми. Указал е доказателствената тежест на страните с протоколно определение от 03.07.2018 г., като във връзка с направените оспорвания за нищожност на ревизионния акт поради промяна на органите по приходите, които участват във второто ревизионно производство, е дал възможност на процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП“ да ангажира доказателства относно компетентността им за издаване на ЗВР и последващите ЗИЗВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 във връзка с ал. 1 ДОПК по своя инициатива или по мотивирано искане на друг участник в производството орган по приходите, служител или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност може да бъде отведен. Искането за отвеждане следва да бъде направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това. Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
В настоящия случай искането за отвеждане е направено от ръководителя на ревизията - Р.С, като в последното са изложени причини, будещи съмнение относно обективното и безпристрастно провеждане на производството поради участието й в предходно ревизионно производство на същото лице. Видно от съдържанието на самото искане, то не съдържа обстоятелства, обуславящи предпоставките за отвод спрямо останалите приходни органи – част от ревизиращите екипи, нито има искане за отвод спрямо някои от тях. По аргумент от цитираната по-горе разпоредба и предвид възможността органът, възложил ревизията, да изменя посоченото в чл. 113, ал. 1 съдържание чрез издаването на нова заповед за възлагане на ревизия, то компетентен да се произнесе по искането за отвод е органът, възложил ревизията - С.А.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, с решението си директорът на ТД на НАП не само се е произнесъл, без да притежава необходимата компетентност, но и е отвел друго лице - С.А, спрямо което не са налице доказателства за наличие на предпоставките за отвод и не е представено искане в този смисъл съобразно дадените указания.
Приложената едва с касационната жалба Заповед Д-568/22.04.2016 г. на директора на ТД на НАП Варна не може да обуслови обратния извод. Въпреки че в ИДМ Добрич са налице само два екипа, ръководители на които са участвали в първото ревизионно производство срещу дружеството, то като ръководител на ревизията може да бъде определено и друго лице. Такава възможност е уредена в разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от Закон за Националната агенция по приходите /ЗНАП/, според която изпълнителният директор при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга за изпълнението на конкретна задача, като съответните служители се командироват по установения в Кодекса на труда ред.
Доколкото в ДОПК няма норма, сочеща кой е компететният горестоящ орган, който може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК, то приложимо е общото разрешение, дадено в чл. 7, ал. 3 ЗНАП, според който изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. В разглеждания случай, макар Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-03000316008127-098-001/21.11.2016 г. да е издадено от компетентен орган, то не почива на конкретни фактически и правни основания за наличието на посочените в разпоредбата предпоставки спрямо всяко едно от лицата, а и се установява от представените по делото доказателства, че не всички приходни органи са участвали в първото ревизионно производство.
В съответствие с приложимия закон и след като е съобразил представените по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е определил посочените по-горе обстоятелства като такива, водещи до нищожност на ревизионния акт, поради което постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника за присъждане на сторените в настоящата съдебна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е своевременно заявено, представени са доказателства за реалното му заплащане и е основателно за пълния претендиран размер, доколкото последният е съобразен с материалния интерес на делото. При тези съображения и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на "А. Г“ ЕООД, ЕИК 201581165, следва да се присъдят направените в настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2341 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1508/2018 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на Национална агенция по приходите да заплати на "А. Г“ ЕООД, ЕИК 201581165, направените в настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.