Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С.Х, от [населено място], срещу решение № 67/29.06.2018 г. по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-25-4/28.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Т. и разпореждане № 2140-25-о24/16.01.2018г., издадено от ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище, с което на основание чл. 62, ал. 2 от КСО, във връзка с пар. 50 и пар. 49 от ПЗР ЗЗДКСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и са присъдени разноски.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ-гр. Т. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С.Х срещу решение № 2153-25-4/28.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Т. и разпореждане № 2140-25-о24/16.01.2018г., издадено от ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище, с което на основание чл. 62, ал. 2 от КСО, във връзка с пар. 50 и пар. 49 от ПЗР ЗЗДКСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че времето прекарано в обучение СМУ „Ф.Е.Д“гр. П. преди датата на навършване на пълнолетие не би могло да се квалифицира като осигурителен стаж по чл. 81 от ППЗП отм. . Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че със заявление №2113-25-1257/11.12.2017г. Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар. 50 от ПЗР на ЗИДКСО, във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО. С разпореждане №2140-25-24/16.01.2018г. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж, поради липса на изискуемия по чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО общ осигурителен стаж от 27 години.

Така постановеното Разпореждане е обжалвано пред на Директора на ТП на НОИ-Търговище, който с решение № 2153-25-4/28.02.2018г. е отхвърлил жалбата.

По делото се спори единствено по отношение на въпроса за признаване като осигурителен стаж на целия период от 31.08.1989г. до 21.12.1991г. през което време жалбоподателят е бил школник, постъпил на обучение в СМУ „Ф.Е.Д” гр. П.

При отговор на този спорен въпрос съдът е анализирал разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите /ППЗП/ в редакцията ДВ бр. 102 от 1967 г. според който за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, а тя съгласно чл. 21 от Закон за всеобщата военна служба се отбива от български граждани навършили 18 г. в годината на набора. Времето на обучение се зачита за отбита военна служба съгласно Указ № 117 от 31.07.1971 г., но чл. 81, ал. 1 ППЗП 1967 г. не е приравнявала времето за обучение на трудов стаж.

Времето прекарано в обучение преди датата на навършване на пълнолетие не би могло да бъде квалифицирано като осигурителен стаж съобразно правилото на чл. 81 от ППЗП отм. , съответно по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПОС и правилно съответният период от време не е зачетен за осигурителен стаж от административния орган. Времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, но след навършване на тяхното пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.

Предвид доказателствата съдът правилно е приел, че недостигащия осигурителен стаж до 27 г. е пречка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 връзка с § 50 ПЗР на ЗИДКСО.

Решението не съдържа визираните касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Съдът е извел обосновани фактически и правни изводи от доказателствата и приложимата материална уредба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/29.06.2018 г. по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд Търговище. Решението не подлежи на обжалване.