Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по каксационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. В., против Решение № 2405/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2394/2018 г., по описа на Административен съд Варна в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на Д.Д от [населено място], на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 660.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н. а.х. дело № 620/2018 г. по описа на Районен съд Варна и к. н.а. х. дело № 1564/2018 г., по описа на Административен съд Варна, както и направените разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът - Д.Д, с писмен отговор чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил ОД на МВР - Варна, да заплати на Д.Д на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 660.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н. а.х. дело № 620/2018 г. по описа на Районен съд Варна и к. н.а. х. дело № 1564/2018 г., по описа на Административен съд Варна, както и направените разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото са доказани законовите предпоставки - незаконен акт, постановен при и по повод административна дейност, както и настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по оспорване на наказателното постановление. Решението е правилно.

Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

За да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

В конкретния случай е установено, че спрямо ответника е било издадено наказателно постановление № 7119/2008 г., на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, с което на Д.Д на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С решение по н. а.х. дело № 620/2018 г. по описа на Районен съд Варна,, обжалвано и потвърдено с Решение по к. н.а. х. дело № 1564/2018 г., по описа на Административен съд Варна, влязло в законна сила на 18.07.2018 г., наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по отменените наказателни постановления, са основание за присъждане на имуществени вреди по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като те представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Предвид представените доказателства и съобразно т. 1 от ТР № 6/06.11.13г. по т. д. № 6/12г. на ВКС, когато в договора за правна помощ е вписано плащане в брой, то е достатъчно и има характера на разписка.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ответникът е доказал претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателното постановление.

Относно размера на обезщетението за имуществени вреди – адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд правилно е преценил фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство по обжалване на административния акт, участието на процесуалния защитник и е обсъдил спазване на принципа на чл. 36 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за съразмерност на извършената правна защита.

По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2405/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2394/2018 г., по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д от [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева. Решението е окончателно.