О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

С.,

12, 02, 201

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

трети февруари две

хиляди и четиринадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

2054/2013

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 352 от 12.12.2012 г. по т. д. №361/2012 г. на Варненски апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – „ Дължи ли възложителя възнаграждение на изпълнител, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилното й изпълнение и 2/ В същата хипотеза дължи ли се възнаграждение, ако изпълнената работа е изцяло безполезна.”Страната е направила кратки доводи за неправилност на съдебния акт, посочила е, че съдът бил приел че „задължението на възложителя по ЗЗД да съдейства за изпълнение на договора включва в себе си изпълняваните от него функции на изпълнителна власт”, като разглеждането на този въпрос обосновавало основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като...