О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4685

Гр. С., 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2027/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр. д. №2/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е изменен с разширяване, по искане на бащата И. И., първоначално определеният с вл. в сила решение от 14.12.21 г. режим на лични отношения на ищеца с малолетното дете на страните Д. И., роден през 2018 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №1/74 г. и сочените решения по чл.290 ГПК, по въпросите за промяната на възрастта на детето като обективно обстоятелство – достатъчна ли е тя за промяна на режима на лични отношения с бащата чрез неговото разширяване при липса на промяна в другите обстоятелства, при които е постановен действащият режим; следва ли възрастта на детето да се цени в съвкупност с другите обстоятелства по делото – родителски капацитет на неотглеждащия го родител, неглижирането на възрастовите нужди на детето от негова страна, липсата на промяна в местоживеенето на детето и местоработата на неотглеждащия го родител, неизпълнението на действащия режим от бащата и липсата на данни за родителско отчуждение. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обосновава със значимостта на поставените въпроси не само за настоящия спор, но и за правоприлагането по подобни дела.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да разшири помесечния режим с добавяне на още едно нощуване на детето при бащата / в петък/, въззивният съд е приел, че детето е навършило 5 години и не се нуждае от непрестанните грижи на майката. При бащата има добри битови условия за осъществяване на по-продължителни контакти с детето и в негов интерес е да има редовен и предвидим режим на лични отношения с бащата. По същия начин /с още едно преспиване/, за да не се разкъсва деня на детето и то да има достатъчно време да общува с всеки от родителите, е разширен и режимът за Р. и В. празници. Прието е, че за детето е по-благоприятно да прекарва повече време на Б. вечер и Р. с единия родител, а на Нова година и В. – с другия, като те се редуват всяка година.

Тези изводи при данните по делото не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС – ППВС №1/74 г., р. по гр. д. №4744/19 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №2684/21 г. на четвърто г. о. на ВКС.

В ППВС №1/74 г. възрастта на детето е едно от обстоятелствата, които съдът преценява при определяне на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с родителя, на когото не са възложени за упражняване. В случая, освен възрастта на детето, което вече е на повече от пет години, са взети предвид от въззивния съд и други значими за интереса му обстоятелства – необходимостта от изграждане на по-близка връзка с бащата и неговите роднини /както е посочено и в р. по гр. д. №4744/19 г. на трето г. о./, при отчитане на сменния режим на работа на този родител, неизменно добрите жилищни и битови условия при него /както е посочено и в р. по гр. д. №2684/21 г. на четвърто г. о./ . Преценено е, че бащата разполага с родителски капацитет и може да полага цялостно нужните грижи за детето при по-високата му спрямо момента на определяне на първоначалния режим възраст и отпадналата необходимост от непрестанните грижи на майката за него. Разширяването на режима е обосновано с подобряване на положението на детето / ППВС №1/74 г./, което е пораснало и има възможност и нужда да общува повече и по-пълноценно с бащата и неговите роднини.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените въпроси, а наличието на многобройна и трайна практика по въпросите изключва наличието на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр. д. №2/24 г. от 2.02.24 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: